— По думите ти съдя, че е прекрасно момиче — заключи тя.
— Страхотна е — съгласи се Хари. — Страшно смела. Никога не се страхува от нищо. Авантюристка.
Хари разказа за случката, когато на търг Сьос наддавала за апартамент на централен булевард, понеже тапетите й напомняли за детската й стая в Опсал. Видяла снимка във вестник „Афтенпостен“ на страниците за недвижими имоти. И наддаването приключило при два милиона крони, рекордна цена за квадратен метър в Осло през онова лято.
Ракел Фауке така се засмя, че разля текила по сакото на Хари.
— Най-хубавото й качество е, че когато падне, изтупва прахта от себе си и на мига е готова за следващата самоубийствена мисия.
Ракел избърса ревера на сакото му с носна кърпичка.
— А ти, Хари, какво правиш, като паднеш?
— Аз ли? Мда. Лежа неподвижно известно време, а после отново се изправям. Нямам друг избор.
— Не думай.
Погледна я бързо, за да разбере дали го взима на подбив. Очите й гледаха закачливо. Излъчваше сила, но Хари се съмняваше, че Ракел е преживяла много неуспехи.
— Твой ред е да разкажеш нещо — подкани я той.
Ракел нямаше сестра, при която да търси утеха, беше единствено дете. Затова разказа за работата си.
— Но много рядко залавяме престъпниците — призна тя. — Повечето случаи се разрешават по мирен начин, с телефонен разговор или коктейл в някое посолство.
Хари се усмихна накриво.
— А как се уреди случая с агента на Сикрет Сървис, когото прострелях? — попита той. — С телефонен разговор или с парти?
Погледна го замислено, бръкна в чашата си и извади кубче лед. Задържа го между пръстите си. Капка разтопена вода потече бавно по китката й, мина под тънката и златна гривна и се насочи към лакътя.
— Танцуваш ли, Хари?
— Доколкото си спомням, изразходих поне десет минути, за да разкажа колко мразя танците.
Тя леко наклони глава.
— Исках да кажа — ще танцуваш ли с мен?
— На тази музика?
Бавната версия на Let it be, изпълнена на панфлейта, се стичаше като гъст сироп от тонколоните.
— Ще оцелееш. Погледни на танца ни като загрявка за големия тест с Линда.
Леко сложи ръка върху рамото му.
— Да не би да флиртуваме? — попита Хари.
— Какво казахте, старши инспекторе?
— Извини ме, но не ме бива в разчитането на такива скрити сигнали, затова попитах дали това е флирт.
— Не бих си и помислила.
Той обви талията й с ръка и направи пробна танцова стъпка.
— Това е като да загубиш девствеността си — разсъждаваше той. — Но е неизбежно — едно от нещата, които всеки норвежец рано или късно трябва да преживее.
— За кое говориш? — засмя се тя.
— За танца с колежка на служебно парти.
— Не те принуждавам.
Той се усмихна. Където и да бе, дори и да свиреха „Птичия танц“ наобратно на укулеле85, би убил за този танц.
— Почакай, какво е това? — сепна се тя.
— О, не е пистолет и наистина се радвам да те видя. Но…
Хари извади мобилния си телефон от колана и я пусна, за да го остави на тонколоната. Тя го чакаше с отворени обятия.
— Дано тук да няма крадци — подхвърли той. Беше много стар виц в полицията, навярно го бе чувала стотици пъти, но все пак тя се засмя нежно до ухото му.
Елен изчака да чуе няколко пъти сигнала „свободно“, преди да затвори. После опита пак. Стоеше до прозореца и гледаше към улицата. Не виждаше кола. Не, разбира се, беше прекалено напрегната. Том сигурно вече е на път към леглото си. Или към нечие чуждо легло.
След три опита да се свърже с Хари тя се отказа и се обади на Ким. Звучеше уморено.
— Оставих таксито в седем тази вечер — измърмори той. — Шофирал съм цели двадесет часа.
— Само ще си взема душ. Исках просто да се уверя, че си у дома.
— Струваш ми се стресирана.
— Нищо сериозно. Идвам след четиридесет и пет минути. Между другото, ще ми трябва телефона ти. И ще остана до утре сутринта.