— О — казва Делорес, — точно навреме сме. — Говори спокойно. Безизразно. — Явно мачът ще започне всеки момент.
На екрана отборите изпълват игрището. Филип се интересува от футбол толкова, колкото и от бейзбол. Никак. Но червените униформи на английския отбор привличат вниманието му.
Надига се от леглото.
Делорес отстъпва назад, сякаш е видяла паяк вместо войник.
Филип не я чува, докато тя се извинява и напуска стаята.
Приближава се толкова близо до телевизора, че не би я видял дори да стои на крачка от него.
На екрана английски военен духов оркестър свири на игрището.
Музиката е тържествена и победоносна. Духовите инструменти. Барабаните. Струнните.
Заедно с подрязаната зелена трева червените им униформи създават впечатление за Коледа.
Но Филип не може да откъсне очи от козата, вървяща начело на оркестъра.
Бяла коза. Дълго бяло руно, което виси почти до земята. Треньорът й се е привел леко над нея, усмихнат доволно.
— Исусе… — прошепва Филип.
Там, където се събират рогата на козата, има метално парче, в което се отразява слънцето.
ICH DIEN
Кралски уелски полк
Филип докосва екрана.
Това, което осъзнава, не е маловажно. Всъщност е толкова забележително и смайващо, че се отдръпва назад, от изправено положение отново се отпуска до седнало, сочи объркано екрана.
— Исусе — повтаря потресен. — Той е бил член на военен оркестър.
Козата, която го е преследвала, костюмът, който намери в стаята под пясъка…
— Техният талисман…
— Добре ли си?
Делорес стои до вратата. Но Филип не я вижда.
Дори не осъзнава, че е там. Козата е достатъчна, за да накара ума му да препуска бясно, но червените ленти на ръцете на музикантите са това, от което кръвта му кипва.
Картината не е много добра. Камерата работи нестабилно, мърда се.
Но Филип вижда достатъчно добре, за да прочете какво пише на лентата.
Всяко добро момче постъпва правилно.
— Лавджой — прошепва той, докосвайки екрана с кривите си обезцветени пръсти. — Ти си го познавал…
42
Тъй като съществува звук, който може да призовава мъртвите, мъртвите войници, и тъй като същият звук може да обезврежда оръжията от всички епохи, като по този начин нарушава модела на историята, на повтарящите се войни, звук, който разбива на парчета колелото на смъртта, на което се возят всички мъртви войници, този звук би трябвало да може да влияе и на историята на отделните хора, на войници, които все още не са се срещнали със смъртта и са още тук, под въздействието на халюцинации от миналото.
Филип е подозирал това, докато е пропадал през миража на Рос в езерото. Но сега вече го преживява, потвърждава теорията.
Сам, накуцвайки към звука на скърцащите стълби, към човека (не чудовището!), който се облича като чудовище (не човек!), който бе отвел Рос от приятелите му и сега навярно (навярно) го държи затворен, като пленник тук долу, Филип завива покрай улични ъгли, минава покрай киносалони, концертни зали, ресторанти, кръстовища, бездомни кучета, музикални магазини, книжарници, полиция и хора… всичко, което прави за него Детройт това, което е.
Макар че коридорът, по който върви, е не повече от два метра широк, само преди няколко минути Филип бе позволил на червен шевролет „Бел Еър" с подвижен покрив да го задмине. Зад волана нямаше никого, който можеше да го види, само сенките, хвърлени от лъча на собственото му фенерче, и отражението на гладките дървени стени в прозорците.
Сега, в далечината, на стотина крачки по-нагоре, Филип вижда син корвет, този път пълен с руси момичета и смеещи се момчета, а поднос с бири и хамбургери е прикачен към прозореца от страната на шофьора. По радиото звучи „Бъди тук".
Забележителностите, светлините, миризмите, дори усещането за бетонния тротоар под краката му; Филип не знае дали е нощ, или ден, 1957-а или 58-а, 27-а или 93-а.
Звукът не престава да идва на вълни, сякаш, толкова близо до него, човек може да го чуе как диша.
Понякога звучи като гласове, шепот, други ученици от пети клас, класа на мисис Каламут. Филип бе минал точно през тази стая преди по-малко от час, тъкмо когато Томи Морган говори за „Ред Уингс"[13], а тъмнооко дете на задния ред в залата рисува рисунка на човек, заловен в пясъчна килия под безкрайната пустиня на смъртта.
13
„Детройт Ред Уингс" — хокеен отбор от НХЛ, основан през 1926 г. в Детройт, Мичиган. — Б. пр.