Янко и злата кралица
Чешка народна приказка
Живееше на света един старец. Той имаше едничък син Янко. Замина Янко в далечни краища и узна, че неговият баща е тежко болен. Изплаши се Янко и си тръгна бързо към къщи.
Пристигна той и завари баща си на смъртно легло.
— Сине — проговори бащата на Янко, — аз скоро ще умра и ти ще останеш сам-самичък на света. Ще стане нужда да живееш само с твоя ум и няма да има кой да се грижи за тебе. Внимавай, на злите хора не вярвай, бъди предпазлив. Аз ти оставям наследство, което е скрито в кладенеца на двора…
Преди да доизкаже последните си думи, бащата умря.
Янко му уреди добро погребение, всичките си спестявания изразходва, а се наложи и дълг да направи.
„Хайде да потърся своето наследство“ — си рече Янко, когато остана сам.
Взе една лопата и се спусна в стария кладенец, където захвана да копае.
Копа ден, копа втори — нищо няма. Янко искаше вече да изостави работата, когато изведнъж лопатата удари в нещо твърдо. Гледа Янко — напреде му лъщи една кутийка. Взе я той и излезе от кладенеца.
Затвори се в стаята си. И какво да види! В кутията имаше скътани една свирка, един колан и една празна кесия.
„Ето какво било наследството! — си помисли Янко. — Нима баща ми е намислил да се подиграе с мене?“
Но изведнъж той съзря в кесията едно сгънато листче. Върху листчето беше написано:
„Който раздруса кесията, ще го поръсят златни монети. Който надуе свирката и засвири, напреде му ще се появи войска. А който опаше колана, ще се намери там, където пожелае.“
Янко раздруса кесията. Наведнъж се изтърсиха златни монети. Тъкмо толкова, колкото му трябваха да си плати дълговете. Разплати се със съседите си, а бащините подаръци скри.
Минаха няколко години. Намисли Янко да се ожени. Но не искаше просто момиче от своето село, а реши да вземе някоя горда кралица. Свирна със свирката. Напреде му мигом застанаха голям брой войници. Потегли Янко с войниците си към своя крал. Като видял кралят толкова войници, много се изплаши, отиде при Янко, поклони му се и го попита:
— Какво обичаш?
— Искам да се оженя за твоята дъщеря.
Кралят се успокои, а княгинята захвана да се смее. Хареса се тя на Янко, защото беше весела и подскачаше като козле. Заведоха Янко двореца, започнаха да го гощават, той пиеше, играеше, думкаше барабани.
През време на угощението Янко изкара от джоба си бащината кесия. А княгинята захвана да му се подиграва:
— Ах, каква проста кесия си имал!
Ядоса се Янко, раздруса своята кесия и от нея се изтърсиха шепа златни монети.
— Виждаш ли — каза той на княгинята, — каква кесия имам. Колкото искам ще я друсам и тя ще ми пуска златни монети…
Хитрата княгиня тихичко измъкна кесията от джоба на Янко. Той се върна у дома си и започна да се готви за сватбата. Потърси кесията си — няма я.
Отново свирна с пищялката, насъбра войската си, затропаха при царя. Тогава Янко се развика:
— Къде ми е кесията? Върнете ми я или ще стане нещо лошо!
Изплаши се княгинята, излезе при Янко и му каза:
— Ами че ти, миличък, си я забравил. Кесията остана при мене. Вземи си я!
Започна тя да се шегува и да подскача край него като козленце. Разсмя княгинята Янко и той забрави обидата. Наредиха угощение. Княгинята се намести при Янко. Без да ще, той изкара от джоба си своята свирка. А княгинята му се присмя — защо носи в джоба си проста пищялка.
Янко се оскърби и рече:
— Това не е проста пищялка, а вълшебна. Щом свирна с нея — войската ще събера, целия ви град мога да разруша. Освен туй аз имам у дома един пояс, също вълшебен. Ако го опаша, веднага ще се намеря, където пожелая. Ето какви чудни неща имам! Не вярваш ли?
През нощта, когато Янко задряма, коварната княгиня пристъпи крадешком в спалнята му, отмъкна свирката и каза на баща си какво е направила. Наду кралят свирката и цялата Янкова войска му се подчини. Кралят заповяда на войската да измъкнат Янко от леглото и да го прогонят с метлата вън от града.
Дълго се лута Янко, додето се добере до в къщи, уморен, изпокъсан. Много му беше мъчно, че неговата кесия я няма, а и свирката си изгуби, но си спомни, че му остана колана. Опаса го и каза:
— Искам веднага да се намеря в двореца на тази зла княгиня.
Така и стана. Щом като видя Янко пред себе си, княгинята се развика от страх, но изведнъж дръпна Янковия колан — и коланът остана в ръцете и.
— Ей, стражи! — извика тя.
И додето се огледа, Янко се намери в тъмницата.
— Заповядано е сутринта да те накажа — му каза пазачът на тъмницата.
— Ох, какво направих! — заплака Янко и въздъхна. — Що ми трябваше да ви се тикам в ръцете, разбойници такива, крале — мошеници!