— За твой късмет ти ме възкреси, Иржик — забръмча тя. — Без мене ти надали щеше да познаеш коя от дванадесетте княгини е Златогдавка.
Като видя кралят, че Иржик реши и третата задача, съобщи, че му дава своята дъщеря.
— Но ти си длъжен самичък да я избереш. И той отведе Иржик в големия салон, където край една кръгла маса седяха дванадесет хубавици, които имаха все еднакви лица. Всяка беше наметната с голямо, бяло като сняг покривало, което скриваше косите и.
— Ето дъщерите ми — заговори кралят. — Ако познаеш коя от тях е Златоглавка, можеш да я отведеш със себе си. Не отгадаеш ли, значи не ти е писано, ще си идеш сам.
Обърка се Иржик и не знаеше какво да прави. Тогава нещо забръмча край ухото му.
— Ж-ж-ж, мини около масата. Аз ще ти подскажа.
Това беше мухата, която съживи. Тръгна той около масата, а мухата забръмча покрай него.
— Тази не е… и тази не е… и тази. Ето я къде е твоята Златоглавка.
— Дай ми ето тази дъщеря! — извика Иржик. — Аз я заслужих за своя крал.
— Отгатна! — рече кралят.
А дъщерята се дигна от масата, смъкна покривалото и златните и коси се разсипаха на големи вълни до самата земя. Всичко наоколо огряха, сякаш изгряваше слънцето. Иржик дори присви очи.
Тогава кралят даде на дъщеря си за из път всичко, което се полагаше, а Иржик се упъти към дома си с невеста за своя господар.
Очите на стария господар пламнаха и той щеше да подскочи от радост, като видя златоглавото момиче. Веднага почнаха да се готвят за сватба. А на Иржика кралят почна да говори:
— Аз исках да те обеся за непослушание, твоя труп трябваше да изкълват враните, но затуй, че ти добре ми послужи, ще заповядам само да ти отсекат главата и да те погребат с чест.
И на Иржика отсякоха главата. Златоглавка помоли краля да и дадат тялото му и кралят не отказа на своята невеста. Тогава тя долепи главата до тялото, поръси го с мъртва вода и тялото отново се срасна с главата и дори рана не остана. Сетне кралицата поръси Иржик с жива вода и той се дигна здрав и подмладен.
— Как хубаво бях заспал! — рече той и потърка очите си.
— Да, хубаво беше заспал! — рече кралицата. — Ако не бях аз, ти щеше да спиш вечно.
Старият крал, като видя колко се е подмладил и разхубавил Иржик, също пожела да се подмлади.
— Отсечете ми — каза той — главата, а сетне ме съживете с чудната вода.
Така и направиха. Бездушното тяло на краля поливаха с жива вода, додето не я разляха до капка, но главата никак не се срасна с тялото. Тогава захванаха да го поливат с мъртва вода и главата веднага се срасна, но живата вода вече я нямаше, за да възкресят мъртвия.
Но кралство без крал не може. По-умен от Иржика там нямаше, нали той разбираше дори говора на животните. Него тогава избраха за крал, а Златоглавка направиха кралица.