Нямаше да наранявам никого. Исках само да сплаша нея… или него.
Искендер Топрак, затворът в Шрусбъри, 1990 година
Излети на слънце
Истанбул, 1954 година
За разлика от всичките си приятели, Адем беше прекарал цялото си детство, разкъсван между двама бащи: Баба7 Трезвия и Баба Пияния. Двамата обитаваха едно и също тяло, но се различаваха както деня от нощта. Контрастът между двамата бе толкова ярък, че Адем подозираше, че онова, което баща му пие всяка вечер, всъщност е някаква вълшебна отвара. Тя не правеше от жабите принцове и от змейовете вещици, но превръщаше човека, когото Адем обичаше, в непознат.
Баба (Трезвия) беше бъбрив човек със смъкнати рамене, който обичаше да прекарва времето с тримата си синове (Тарик, Халил и Адем) и където и да ходеше, имаше навика да води някого от тях — произволна лотария на любовта и грижите. Късметлията придружаваше баща си, когато той отиваше да се види с приятели и да се разхожда по булевард „Истиклял“, а понякога и в работата му, автосервиз, недалеч от площад „Таксим“, където беше главен монтьор. Там за поправка или подмяна на части идваха големи автомобили със сложни имена. „Шевролет Бел Еър“, „Буик Роудмастър“, „Кадилак Флийтуд“ или новият „Мерцедес Бенц“. Не всеки в града можеше да си позволи такива модели — притежателите им бяха предимно политици, бизнесмени, собственици на казина или футболисти. По стените на сервиза имаше снимки в рамки, на които монтьорите грееха до влиятелните си клиенти.
Случваше се Адем да придружи Баба до местната чайна, където убиваха време, отпиваха сахлеп8, липов или черен чай и гледаха как мъже на всякаква възраст играят табла или дама. Всички бистреха политиката. Политиката, футбола и новините от трета страница. Предстояха общи избори и в чайната ехтяха разпалени спорове. Министър-председателят — първият демократично избран в историята на страната — твърдеше, че Демократическата му партия щяла да победи повсеместно. Никой и не подозираше, че той наистина ще бъде преизбран за още един мандат, в края на който ще бъде обесен от военната хунта.
В такива лениви следобеди Адем подражаваше на Баба (Трезвия): премляскваше, докато смучеше бучката захар, и държеше чашата чай с навирено кутре. Наоколо беше толкова опушено, че щом се приберяха, косата му вонеше на пепелник. Майка му Айше се понавъсваше и го пращаше в банята. На Адем му ставаше неприятно. Когато косата му миришеше на тютюн, се чувстваше голям. Веднъж го сподели с баща си, а той се засмя и отвърна:
— Има две неща на тоя свят, които превръщат момчето в мъж. Едното е любовта на жена. Второто е омразата на друг мъж.
Баба (Трезвия) обясни, че който познава само първото, се превръща в глезльо, който е вкусил само от второто, закоравява и става твърд като скала, а който е изживял и двете, е като меч от калена стомана. Както знаят опитните майстори, най-добрият начин да калиш метала е да го нажежиш в огън, а после да го потопиш във вода.
— Така е и с мъжа. Трябва да го стоплиш с любов и да го охладиш с омраза — заключи Баба и замълча, та синът му да осмисли урока.
Адем се притесняваше, че не изпитва такива дълбоки чувства, но не се издаваше. Същата година получи първия астматичен пристъп, заболяване, което щеше да изчезне в пубертета, но така и нямаше да напусна тялото му напълно и щеше да го преследва до края на живота му.
От време на време Баба (Трезвия) носеше вкъщи каквото е останало от съседната кланица: парчета месо, кости и карантия. В такива случаи взимаше за малко пикапа на управителя на автосервиза и откарваше семейството на излет Адем и двамата му братя се разполагаха на леглото отзад и започваха да се хвалят колко наденица и джолан могат да изядат на един път. Баба отпред, с жена си до себе си, пускаше шеги, а ако бе в особено добро настроение, смъкваше прозореца и запяваше. Песните винаги бяха сърцераздирателни, но той ги изпълняваше толкова весело, че никой не разбираше. С пикапа, натоварен с тенджери, тигани и постелки, и с леки весели сърца, те се отправяха към хълмовете над Босфора. Притесняваха се, че наблизо има гробища. Но какво да се прави! От незапомнени времена мъртъвците на Истанбул намираха вечен покой в най-зелените райони с най-хубава гледка към града.