(Нека да подчертаем разликата между наемниците от Уерел и крепостните яйоуейци. Последните са роби, които дължат на своя патрон десятък или друга такса от печалбата на самостоятелно избрана от тях работа. Това се наричало „свободен данък“. Една от първоначалните цели на Хаме, нелегална организация на потиснатите във Вое Дайо, била да въведе същия принцип на Уерел.)
Повечето открити комплекси и всички градски домове били обособени на азаде и беца, но някои господари и компании позволявали на техните асети да живеят по двойки, макар да им забранявали да сключват брак. Собствениците имали право да ги разлъчат винаги, когато пожелаят. Покровителят на майката автоматично притежавал децата на всяка такава двойка.
В традиционния лагер хетеросексуалните сношения били строго контролирани. Онези, които се осмелявали „да прескочат рова“, го правели с риск да бъдат убити. Идеалният мит на собственичеството е разделението на двата пола, а босовете трябвало да ръководят селективно възпроизводството, като избрани мъже служели за оплождане през определени оптимални интервали. Така се получавал необходимият брой деца роби. Родилките били заети с тежък труд, за да се избягнат нежеланият прираст и ежегодната им бременност.
Ако попаднели на благосклонни господари, жените и евнусите често са можели да предпазят момичетата от изнасилване и дори да помогнат за някои връзки по любов. Но по-трайните контакти обикновено се предотвратявали от собствениците или стариците и никаква форма на брак между асети не била допустима от закона на Уерел.
Религии
Почитанието на Туал — богиня-майка, олицетворяваща хармонията и прошката — е официалната религия на Вое Дайо. Във философски смисъл Мадона Туал представлява въплъщение на Творящия Дух, Ама Творящия. В исторически план тя е смес от множество локални и природни божества и в някои местни традиции често се разпада отново. Ако говорим за националния аспект, налагането на тази вяра е свързано със стремежа на Вое Дайо към хегемония над останалите страни, макар по произход самата религия да не е склонна да се натрапва по агресивен начин. Нейните свещеници могат и наистина притежават високи държавни постове.
В класово отношение съответните практики, обвързани с поклонението пред Мадоната, се налагат от господарите във всички робски лагери както на Уерел, така и на Яйоуе. Туализмът е идеология на собствениците. Тя е насилствено внедрена сред асетите и въпреки че те я тачат чрез обредите си, болшинството са камиити. Туалитското общество включва в сложната си система поклонение и пред Камие, който се възприема като някакъв вариант на Творящия Дух. Неговите ритуали между слугите и войниците (повечето вайоти също ги предпочитат) са нямали свое обособено духовенство.
Аркамие или „Животът на Камие Воина“ (той е още Пастира, божество, което умеело да заповядва на зверове и животни; и Роба, понеже дълго е бил в плен при Господаря на нощта) е героичен епос, усвоен преди 3000 години от асетите. Това е свещеният текст на тяхната религия. Тук се проповядват добродетели, специфични за войника и роба: покорство, кураж, търпение и самоотверженост, а също така — вътрешна, духовна независимост, стоическо безразличие към нещата от този свят, страстен мистицизъм. Човек може да владее същинската реалност само ако се откаже от привидната й зрима форма. Асетите и вайотите включват в своето богопочитание и Туал като превъплъщение на Камие, който пък е много сроден с Ама Творящия. „Стъпалата на живота“ и „приемане на мълчанието“ са сред мистическите представи и практики, общи едновременно за камиити и туалити.
Взаимоотношения с Екумен
Първият Пратеник (1724 година според екуменския календар) е посрещнат с голямо недоверие. След като било позволено на една делегация под строг надзор да кацне със звездолета „Хугум“, преговорите завършват без успех и не се стига до споразумение. На пришълците е забранено да навлизат в слънчевата система, управлявана от Вое Дайо и неговите съюзници. Тогава Уерел, чиято водеща нация е именно Вое Дайо, подема бърза надпревара в развитието на космическите отрасли и ускорява напредъка във всички техноиндустрии. Десетилетия наред правителството, промишлеността и войската тук биват тласкани от параноидните очаквания за въоръжено нападение отгоре. Тъкмо тези опасения довеждат само за тринайсет години до колонизацията на Яйоуе.