елени (диви, наречени блатни, защото са се приспособили да живеят сред тресавищата);
ловни котки (редки, също диви, обитават из мочурите).
Пускането на някои видове риба в реките се оказва гибелно за местния растителен живот, а пък оцелелите пасажи биват отровени. Всички опити да се завъдят разни риби в океаните остават безуспешни.
Конете са поголовно изклани по време на Освободителната война като символични притежания на собствениците.
Колонията: установяване
Първите космически ракети на Уерел достигат Яйоуе през 365 година преди новата ера. Пришълците започват активно разпределение и оползотворяване на природните богатства. Минната корпорация, собственост изцяло на инвеститори от Вое Дайо, получава пълни права за разработка на всички находища. В рамките на четвърт столетие по-големите и ефективни кораби правят този отрасъл още по-производителен, а фирмата се заема редовно да прехвърля роби до Яйоуе и руди и минерали до Уерел.
Втората силна компания, която се учредява, е за използване на горската дървесина. Тя предприема хаотична сеч и превозва свежия материал, при положение че промишленото и демографско нашествие и без това драстично намалява лесовете.
Експлоатацията на океаните става огромна индустрия към края на първия век и Корабната корпорация на Яйоуе обира водните кринове с грамадни печалби. Щом този източник за обогатяване изчезва, вниманието се насочва към преработката на други морски видове, особено маслодайното водорасло келп.
През началния период т.нар. Плантаторска корпорация вече системно отглежда внесени зърнени култури, овошки и местни растения като например тръстиката ое, плода пини. Топлият умерен климат в повечето земи плюс отсъствието на насекоми и хищни животни (поддържано чрез строга карантина) позволяват внушително развитие на селскостопанското производство.
Четирите големи корпорации налагат абсолютен контрол върху съответните отрасли, макар през годините да са се водили много борби (със средствата на закона или юмрука) за спорни права при експлоатацията на дадена област. Никаква конкурентна компания не е успяла да разбие диктата на четворката, която имала пълна и активна подкрепа — военна, политическа, научна — от правителството на Вое Дайо. Всъщност то се оказва най-облагодетелствано от печалбата тук. Основните инвестиции за третата планета се дават винаги от държавния апарат и капиталистите. Могъща сила още от самото начало на колонизацията, след 300 години Вое Дайо се превръща в най-богатата страна на Уерел, установила безусловна хегемония над всички останали. Властта й над корпорациите обаче е просто формална. Тя е принудена да преговаря с тях като със суверенни партньори.
Население и робска институция
През първия век в колонията се транспортират само мъже, а четворката държи пълен монопол при превозването им посредством Интерпланетарен картел. По онова време преобладават работници от по-бедните нации на Уерел; по-късно доходоносно става възпроизводството на роби за пазара в Яйоуе и повечето асети биват изпращани от Бамбур, Четирийсетте държави и Вое Дайо.
През същия период населението нараства до 40 000 души от класата на собствениците (80 процента мъже) и около 800 000 роби (всички без изключение от силния пол).
Установени били няколко експериментални емигрантски градове — селища на гареоти, заети предимно с преработка на хранителни стоки и с услуги. Първоначално тези центрове се приемат добре, но после са премахнати от корпорациите, които принуждават правителството на Вое Дайо да ограничи износа само до техни служители. Заселниците биват върнати обратно и дейността им се поема от робите. Така „средната класа“ в света Яйоуе се състои от полунезависими (крепостни) хора, а не от гареоти и наемници, както на Уерел.
Цените на асетите се покачват все повече, защото минните и селскостопански предприятия унищожават човешкия живот — например един рудничар през първия век обикновено е имал около пет трудоспособни години. Личните собственици започват тайно да внасят жени за сексуални и домашни прислужници. Поставени на такъв натиск, корпорациите променят регламента и вече допускат присъствието на робини (238 преди новата ера).
Отначало те са били възприемани като разплоден добитък и живеели само в лагерите към плантациите. Но щом става очевидно, че могат да бъдат използвани за всякаква дейност, това ограничение отпада на повечето места. Жените обаче е трябвало да се приспособят към установената от цял век обществена система на робите мъже, в която са се внедрили като по-низши същества.