Предстояло развитието на комплексни индустрии, модерни технологии и търсене на нови подходи в методиката.
През последните години от третия век, когато вече е невъзможно да се изнасят суровини, робският труд претърпява метаморфоза. Появява се разпределение на усилията със съзнателната цел не само да се ускори и поевтини производството, но също така работникът да остане невеж спрямо цялостния процес. Младата манифактурна промишленост била ръководена от корпорацията, в чието название отпадат думите „за използване на горската дървесина“. Тя бързо задминава предишните гиганти в областта на минодобива и селското стопанство, като жъне големи печалби при продажбата на масово тиражирани стоки на по-бедните народи от Уерел.
Далеч повече обществени брожения е имало във фабриките и заводските кръгове, отколкото в племенните колонии. Специалистите към четворката приписват това на увеличения брой „неподвластни“ крепостни и мнозина проповядват ликвидиране на училищата, разрушаване на градовете и възстановяване на затворените лагери за всички роби. Корпоративната градска милиция (гареоти, наети и докарани от света Уерел, плюс полиция от невъоръжено крепостничество) се разраства и превръща в нещо като значителна редовна армия. Нека подчертаем, че милиционерите са били всъщност доста сериозно въоръжени. Опитите за протест се съсредоточават предимно около предприятията, възприели разделението на труда. Асетите, които били в състояние да понесат много тежести, ако виждат разум в онова, което вършат, намират промяната за отвратителна, макар че условията на работа в известен смисъл биват подобрени.
И все пак Освободителното движение започва не от градовете, а именно в затънтените колонии.
Въстанието и Освобождението
Въстанието се заражда от женските организации в лагерите на Великия континент. Те се съюзяват за отпор срещу ритуалното изнасилване на момичетата, почти деца, и с искания за нови закони, които да забраняват сексуалното поробване от мъжете асети, груповите оргии, боя и убийството на жени. Както е известно, за това не са съществували никакви наказания.
Започват действията си първо чрез просвета сред своите съплеменнички и дечурлигата; после се борят за пропорционално участие в местните съвети, съставени само от мъже. Тези организации, наречени женски клубове, се разпространяват и на двата материка през третото столетие. Клубовете вдъхновяват толкова много робини да се преселят из градовете, че в картелите най-сетне надават ухо за оплакванията на вождовете и босовете. Споменатите шефове получават окуражение „да идат там и да си върнат фустите обратно“.
Тия набези, често водени от полицията на лагерите и подпомагани от корпоративната милиция, се провеждали понякога с нечувана бруталност. Градските крепостни, несвикнали с такова насилие, гневно реагират. От своя страна тукашните роби се присъединяват към преселничките, за да ги бранят и да се бият заедно с тях.
През 61 година преди новата ера асетите в Соайесо, провинция Айу, успяват да отблъснат полицейско нападение от колонията Надами (Селскостопанска плантаторска корпорация). Това прераства в щурм срещу самата плантация. Наказателните поделения били атакувани и опожарени. Някои вождове от Надами внезапно отварят лагерите на бунтовниците; други се опитват да защитят уплашените господари във фамилната Къща. Една робиня отключва вратата на оръжейния склад — така за първи път в историята на Яйоуе голяма група от потиснати получава достъп до мощни оръжия. Последвало масово унищожение на собствениците, но то е частично обуздано: повечето от децата в Къщата и двайсет мъже и жени са качени на влак, който ги откарва в столицата. Ала никой възрастен роб, сражавал се против въстаниците, не е бил пощаден.
Скоро вълнението се разпространява в три съседни плантации. Всички племена се обединяват, побеждавайки силите на експлоататорите в бърза, ожесточена битка. Роби и крепостни от близките провинции се изсипват в Айу. Вождовете, стариците на лагерите и водачите на движението се срещат край Надами, за да обявят района за свободен.
Само след десет дни бомбени нападения и настъпление на войскови части смазват бунта. Заловените смелчаци били изтезавани и екзекутирани. Особено отмъщение сполетява град Соайесо. Оцелелите му жители (предимно малчугани и възрастни) биват изведени на улиците, а върху им пускат отново и отново товарни колички и вагонетки. Това било наречено „изравняване със земята“.