Тикули допря със студения си нос ръката й. Жената го изгледа внимателно. Кехлибарените му очи бяха замъглени, тъжни. Тя безмълвно почна да го гали по тила и да го чеше зад ушите.
Той хапна два-три залъка, колкото да й достави удоволствие, после отново се покатери върху леглото. Йос направи вечеря за себе си — супа и претоплени содени питки — и я изяде, без въобще да усети вкуса й. Изми чиниите, които беше използвала, стъкна огъня и седна до него, опитвайки се да чете книгата си бавно, докато кучето задряма пак. Губу легна пред камината, взря се в пламъците с кръглите си златисти очички, тихо замърка. По някое време скочи и нададе бойния си вик „Хууу!“ по посока на смътен шум, счул му се откъм тресавището. Сетне се заразхожда из стаята; след малко се успокои, продължи да гледа втренчено и да мърка. А когато напълно се стъмни в беззвездието, котаракът отиде да се сгуши до Йос и Тикули в топлата постеля, където по-рано младите любовници бяха преживели своята мимолетна тръпка на наслада.
През следващите няколко дни тя се хвана ненадейно, че мисли за Аберкам, както работеше в градинката си и я разчистваше за зимата. Щом вождът се появи за първи път тук, всички започнаха да говорят, развълнувани, че се е настанил в къщата на селския управител. Опозорен, посрамен, грамадният Аберкам още минаваше за много популярен човек. Избран за глава на Хайенд, едно от най-големите племена на Яйоуе, той се бе прочул през последните години от Освободителната война като вдъхновител на широко движение за расово разкрепостяване (поне така го наричаха). Даже някои местни селяни споделяха основния принцип на Световната партия: никой няма право да живее на планетата Яйоуе, освен собствения й народ. Никакви уерелианци, омразните наследствени господари и робовладелци. Войната бе премахнала робството, а наскоро представители от Екумен бяха успели след редица преговори да сложат край и на икономическия диктат на Уерел над бившата й колония.
Експлоататорите (дори онези, чиито родове бяха изкарали тук векове наред) се оттеглиха в Стария си свят, който се намираше недалеч от централната звезда. Направо избягаха, войниците им — подир тях. И не бива изобщо да се връщат, настояваше партията на Аберкам. Нито като търговци, нито като екскурзианти, никога повече да не се допуска някой да отравя континентите и душата на Яйоуе. Същото важеше за всеки чужденец, откъдето и да било. Хората от Екумен бяха помогнали твърде много за промяната; сега обаче и те трябваше да си вървят.
— Тази земя е вече наша. Тя е свободна, за да можем ние да разгърнем своя дух, следвайки примера на Камие — тия думи вождът Аберкам бе повтарял отново и отново: образът на вита сабя красеше емблемата на неговата партия.
Доста кръв се проля. От момента на въстанието в Надами близо трийсет години преминаха в битки, бунтове, репресии — половината й живот. Даже след Освобождението, щом всички уерелианци изчезнаха, боевете така и не спряха. По всяко време младите бяха готови да се надигнат и да унищожат човека, когото възрастните им посочат: да се избиват взаимно, да режат глави на жени, деца и старци. Все се водеха някакви сражения, все се убиваше в името на Мира, Свободата, Справедливостта, Бога. Едва отърсили се от оковите, хората започнаха да враждуват за земя, племенните старейшини пък воюваха за още власт. Онова, за което Йос бе работила цял живот като учителка в столицата, се разпадна напълно не само през Освободителната война, но и по-късно, докато градът се разкъсваше от вътрешни противоречия.
Ех, трябва да се признае, мислеше си тя, че колкото и да се позоваваше на меча на Камие, водачът на Световната партия винаги се е стремял да избегне въоръжените действия и отчасти успя. Той предпочиташе да придобива влияние по политически път, чрез преговори. В това отношение бе много добър. Просто бе на крачка от победата. Емблемата на витата сабя личеше навсякъде, тълпите, които приветстваха неговите речи, бяха огромни. АБЕРКАМ И РАСОВАТА СВОБОДА! — гласяха грамадните лозунги, разлепени вредом из градските улици. Сигурно беше, че ще спечели първите честни избори на Яйоуе, а после ще оглави Световния съвет. И тогава плъзнаха разни слухове, отначало нищо особено. Злоупотреби. Самоубийството на сина му. Обвиненията от съпругата му в разврат и вулгарни удоволствия. Доказателство, че е отклонил голяма сума пари, дадена на въпросната партия за възстановяване на някои райони, изпаднали в нищета подир изтеглянето на уерелианските капитали. Разкри се негов таен план за смъртта на Пратеника от Екумен с цел да хвърли вината върху своя неотдавнашен приятел и поддръжник Демайе… Тъкмо това го събори. Един вожд можеше да допуска сексуални авантюри, волности с властта, да заграбва средства и да бъде обожаван въпреки всичко, но ако е предал съмишленик, за такъв вожд прошка няма. Да, ето го неписания закон на роба, размишляваше Йос…