Като прочете писмото, Шико се хвана за главата.
„Ама че мръсно поръчение — помисли той, — явно като бягаш от една беда, спокойно можеш да попаднеш на друга, по-лоша. Честно казано, предпочитам Майен. И все пак, ако не се смята златотканата кесия, която не мога да простя на краля, това писмо е написано от ловък човек. То може да скара веднага Анри дьо Навар с жена му, с Тюрен, Анжу, Гиз и даже с Испания. От друга страна обаче, това писмо може да ми донесе куп неприятности и бих проявил крайна непредпазливост, ако не се подготвя. Ако не се лъжа, нещичко е приготвил за мен и брат Бороме.
Какво искаше Шико, когато помоли краля да го изпрати някъде? Спокойствие! А сега Шико може да скара краля на Навара с жена му и да се сдобие със смъртни врагове, които биха му попречили благополучно да доживее до осемдесетгодишна възраст. Толкова по-добре, дявол да го вземе — добре е да си жив, докато си млад. Но в такъв случаи трябва да почака, докато Майен го прободе с кинжала си… Не, във всяко нещо е нужна взаимност — такъв е девизът на Шико. Значи Шико ще продължи пътешествието си и като умен човек ще вземе предпазни мерки. Затова Шико ще завърши това, което е започнал — ще преведе това прекрасно послание на латински, ще го запечати в паметта си, а след това ще си купи кон, тъй като от Жувизи до По е твърде далеч. Но преди всичко Шико ще скъса писмото на своя приятел Анри Валоа…“
Като унищожи писмото, той продължи: „Шико ще тръгне на път с всички предпазни мерки, но, първо, ще обядва в добрия град Корбейл, както това трябва да направи такъв лакомник като него.“
В приятния град Корбейл нашият смел пратеник се запозна не толкова с чудесата на Сен-Спиро, колкото с чудесата на готварското изкуство на кръчмаря, от чието заведение над цялата околност се разнасяха ароматни пари.
Ние няма да описваме нито пируването, на което той се отдаде, нито коня, който купи от съдържателя на хана, ще кажем само, че обядът беше достатъчно продължителен, а конят достатъчно лош, за да ни дадат материал още за един цял том.
Глава 3
На своя нов кон Шико стигна до Фонтенбло, където пренощува, направи на следващия ден завой надясно и стигна до малкото селце Оржевал. Искаше му се да измине през този ден още няколко левги, но конят му започна да се препъва, затова се наложи да спре в една странноприемница.
През време на пътуването неговият проницателен поглед не видя нищо подозрително.
Хората, колите, заставите изглеждаха еднакво безобидни. И въпреки че всичко беше спокойно, Шико не се чувстваше в безопасност. Читателите знаят, че той наистина не трябваше да се доверява на външното спокойствие.
Преди да си легне да спи и да остави в конюшнята коня си, той пожела да разгледа внимателно къщата.
Показаха му великолепни стаи с по три и четири врати, което според него беше прекалено много, пък и тези врати не се заключваха достатъчно добре.
Съдържателят току-що беше ремонтирал един голям килер, който имаше само един изход към стълбите. Шико веднага хареса този килер и заповяда да поставят в него кревата му.
Той опита няколко пъти ключалките и резетата и доволен от това, че те са достатъчно здрави, вечеря, съблече се и остави дрехите си на стола.
Но за по-голяма сигурност, преди да легне да спи, Шико извади от джоба си кесията или по-точно торбата с парите и я сложи заедно с шпагата си под възглавницата.
След това той три пъти повтори наум писмото.
Масата можеше да послужи като втора отбранителна линия, но все пак той вдигна шкафа и го премести точно пред вратата.
И така, между него и евентуалното нападение стояха вратата, шкафът и масата.
Странноприемницата изглеждаше необитаема. Съдържателят имаше добродушно лице. През цялата вечер духаше такъв вятър, че съседните дървета високо скърцаха, но този звук можеше да се стори ласкав и приветлив на добре завилия се пътешественик в топлата постеля.
Като приключи подготовката си за отбрана, Шико с наслаждение се изтегна. Трябва да кажем, че постелята беше мека и удобна — за балдахин служеха широки зелени завеси, а дебелият пухен дюшек приятно топлеше уморения пътник.
Шико вечеря по рецептата на Хипократ, тоест много скромно, и изпи само една бутилка вино. По цялото му тяло се разля онова блажено усещане, което идва от пълния стомах, заменящ сърцето на много така наречени порядъчни хора.
Той реши да почете преди сън много интересната и съвсем нова книга, принадлежаща на перото на кмета на град Бордо Монтен37.
Съчинението беше напечатано в Бордо тъкмо през 1581 година и се състоеше от двете първи части на книгата, станала известна впоследствие под името „Опити“.
37
Мишел дьо Монтен (1533–1592) — известен френски писател, автор на моралистичното съчинение „Опити“. — Б.пр.