Съдържателят отстъпи към изхода за коридора. После, като почувства, че отстъплението му е осигурено, попита:
— Как смеете да ме наричате крадец?
В тона, с който бяха изречени тези думи, се чувстваше заплаха.
— Наричам ви крадец, защото вие трябва да отговаряте за откраднатите ми вещи.
И като майстор фехтовач, който проверява противника си, Шико направи заплашителен жест.
— Хей! Хей! — извика съдържателят. — При мен!
В отговор на този зов на стълбите се появиха четирима души, въоръжени със сопи.
— О, ето ги и тях — Евър, Нот и Аквилон и Борей — каза Шико. — Дявол да го вземе. Е, щом ми се предоставя възможност, трябва да освободя земята от северния вятър, трябва да направя тази услуга на човечеството и ще настъпи вечна пролет.
И Шико така бързо пристъпи напред с вдигната шпага към първия от нападателите, че ако той не бе отскочил назад с лекотата на истински син на Еол40 би бил прободен.
За беда той се подхлъзна и със страшен шум се изтъркаля по стълбите.
Това беше сигнал за останалите четирима, които изчезнаха зад стълбищната площадка с бързината на призраци, изчезващи зад театрална сцена.
Единият от тези юначаги обаче успя да прошепне нещо на съдържателя.
— Добре, добре — измърмори той и се обърна към Шико. — Ще се намерят вашите дрехи.
— Чудесно! Не бих искал да ходя гол, това е съвсем естествено.
Донесоха му дрехите, но те съвсем явно бяха скъсани на много места.
— Охо! — каза Шико. — Дяволски ветрове, ей Богу! Но всичко е върнато честно. Как можах да ви заподозра? Та вие имате такова честно лице!
Съдържателят на странноприемницата любезно се усмихна и попита:
— Сега вече ще легнете да спите, нали?
— Не, благодаря, наспах се вече.
— Но какво ще правите?
— Дайте ми, моля ви, фенера и аз отново ще се заема с четене — също така любезно отговори Шико.
Съдържателят му подаде фенера и излезе Шико отново подпря вратата с шкафа и легна в леглото.
Нощта премина спокойно. Вятърът утихна, сякаш шпагата на Шико беше пробила меховете, в които е бил скрит.
Призори пратеникът на краля поиска коня си, плати сметката си и замина, като си мърмореше под носа:
— Да видим какво ще стане довечера.
Глава 4
През цялата сутрин Шико сам си се хвалеше, че, както и ние се убедихме, не беше загубил спокойствие през тази нощ на изпитания.
„Старият вълк не се хваща два пъти в един и същ капан — помисли той, — значи ще измислят за мен никаква нова дяволия — да бъдем нащрек!“
По пътя той дори сключи нещо като отбранителен съюз. Действително, четирима парижки търговци — ангросисти, които пътуваха с помощниците си, за да поръчат сладко в Орлеан и сушени плодове в Лимож, удостоиха със своята компания кралския пратеник, представил се за обущар от Бордо. И тъй като Шико беше гасконец, то спътниците му съвсем не се страхуваха от него.
И така, техният отряд се състоеше от петимата стопани и четиримата им помощници. И в количествено отношение, и по воински дух с тях трябваше да се съобразяват, особено като се имат предвид войнствените навици, разпространили се сред парижките бакали след организирането на Лигата.
Няма да твърдим, че уважението на Шико към храбростта на спътниците му беше прекалено голямо, но е вярна и пословицата, че трима страхливци заедно се страхуват по-малко от един храбрец.
Щом се озова сред своите спътници, Шико съвсем престана да изпитва страх. Той дори не се оглеждаше вече, както правеше досега, за евентуални преследвачи.
В бистрене на политиката и отчаяни хвалби пътниците стигнаха града, където имаха намерение да вечерят и да пренощуват.
Хапнаха и пийнаха добре и се разотидоха по стаите.
По време на пируването Шико беше в стихията си, а мискетът и бургундското подгряваха неговото остроумие. Търговците като свободни хора не се отзоваваха много почтително за негово величество краля на Франция и за другите величества — лотарингски, наварски и фландърски.
Шико си определи среща за сутринта с четиримата търговци и се оттегли за спане, придружен триумфално от тях до стаята, която беше разположена зад техните в дъното на коридора.
Трябва да отбележим, че онези времена пътищата не бяха сигурни даже за хора, които пътуват по лична работа, и всеки се стараеше да си осигури подкрепата на съседа в случай на неприятна среща.
40
В древната митология бог на ветровете и бурите, които държал затворени в пещерите на дн. Липарски острови. В преносен смисъл означава вятър. — Б.пр.