Д’Епернон сви рамене. Лоаняк захапа дългия си мустак, кралят оставаше безстрастен.
— Продължавайте — прошепна той.
— Херцог дьо Майен, при когото остана само един войник — останалите петима бяха убити, — не пожела да се раздели с него и без да знае, че съм верен слуга на ваше величество, ми поръча да занеса писмо на неговата сестра. Ето това писмо — предавам го на ваше величество, за да се разпоредите с него така, както разполагате и с мен. Честта ми е скъпа, господарю, но сега гаранция ще ми бъде кралската воля и аз се отказвам от своята чест — тя е в добри ръце.
Ернотон, все още на колене, протегна на краля плочиците.
Кралят меко отстрани ръката му.
— Но какво говорите, д’Епернон? Господин дьо Карменж е честен човек и верен слуга.
— Аз ли, господарю? — каза д’Епернон.
— Да, нали чух, като слизах по стълбите, думата „затвор“? Дявол да го вземе! Напротив, когато срещаме такъв човек като господин дьо Карменж, трябва да говорим като древните римляни за венци и награди. Писмото принадлежи или на този, който го предава, или на този, до когото е адресирано.
Д’Епернон измърмори нещо и се поклони.
— Вие ще занесете това писмо, господин дьо Карменж.
— Но, господарю, помислете за това, което може да бъде написано там — каза д’Епернон. — Не трябва да се проявява чувствителност, когато става дума за живота на ваше величество.
— Вие ще занесете писмото, господин дьо Карменж… — повтори кралят, без да отговори на своя фаворит.
— Благодаря ви, господарю — отговори Карменж.
— Но на какъв адрес? В двореца Гиз, в двореца Сен-Дени или в Бел…
Погледът на д’Епернон спря краля.
— Ще занеса писмото в двореца на дьо Гиз и там ще разбера къде да намеря херцогиня дьо Монпансьо.
— А когато я намерите?
— Ще й предам писмото.
Кралят внимателно погледна младия човек.
— Кажете, господин дьо Карменж, обещавали ли сте нещо друго на господин дьо Майен?
— Не, господарю.
— Например да пазите в тайна местопребиваването на херцогинята.
— Не, господарю, нищо подобно не съм обещавал.
— Тогава аз ще ви поставя едно условие, господине.
— Аз съм роб на ваше Величество.
— Вие ще предадете писмото на херцогиня дьо Монпансьо и веднага ще дойдете при мен във Венсен, където ще бъда тази вечер.
— Слушам, господарю.
— И там ще ми дадете отчет, къде сте намерили херцогинята.
— Ваше величество може да разчита на мен.
— Каква непредпазливост, господарю! — каза херцог д’Епернон.
— Вие не разбирате от хора, херцоже. Той е честен по отношение на Майен — ще бъде честен и по отношение на мене.
— Не само честен, но и безкрайно предан, господарю! — възкликна Ернотон.
— Значи сега, когато всичко е решено, да вървим, господа! — каза Анри.
Д’Епернон се поклони.
— Идвате ли с мен, херцоже?
— Ще ви придружавам на кон, ваше величество, мисля, че заповедта беше такава.
— Да, а от другата ми страна кой ще язди?
— Преданият слуга на ваше величество — каза д’Епернон — господин дьо Сек-Мален.
И погледна да види какво впечатление са направили думите му на Ернотон. Но той остана невъзмутим.
— Лоаняк — добави д’Епернон, — извикайте господин дьо Сен-Мален.
— Господин дьо Карменж — каза кралят, разбрал мисълта на д’Епернон, — щом изпълните поръчението, елате във Венсен.
— Да, господарю.
И въпреки своето философско отношение, към живота, Ернотон замина доволен, че няма да види триумфа на Сен-Мален.
Глава 8
Кралят хвърли поглед на конете и като видя колко са буйни, не пожела да пътува сам в каретата и със знак покани херцога да седне до него.
Лоаняк и Сен-Мален заеха места отстрани на каретата, форейторът41 — отпред.
Херцогът седна сам на предната седалка, а кралят с кучетата си се настани върху възглавниците в дъното на огромния екипаж.
Любимото куче на Анри III, онова, което видяхме на ръцете му в Кметството, сладко дремеше на специална възглавница. Вдясно от краля имаше маса, прикрепена към пода на каретата. Върху масата имаше цветни гравюри, които негово величество изрязваше необикновено сръчно, въпреки друсането на каретата.
Това бяха главно рисунки с религиозно съдържание, но по обичая от онова време, с образите от християнската митология се смесваха доста езически елементи.
Методичен във всичко, Анри беше разпределил рисунките по теми и се беше заел с „Житието на Мария Магдалена“.
Грешницата беше изобразена млада, красива, заобиколена от поклонници; разкошни бани, пирове, всевъзможни удоволствия бяха намерили отражение в тази серия рисунки.