Тогава братята отишли при царя и го помолили да им даде кораб. Той се съгласил и те веднага тръгнали на път. Щом се приближили до скалата, видели, че змеят е положил глава в скута на царската дъщеря.
— Не бива да стрелям, защото може да убия принцесата.
— Ще опитам аз — казал крадецът.
Той ловко се изкатерил до върха на скалата и измъкнал принцесата. Змеят нищо не усетил и продължил да спи. Братята я отвели на кораба и отплавали.
Ала змеят се събудил и като разбрал, че принцесата я няма, страшно се ядосал. Видял в далечината кораба и полетял към него. Когато бил съвсем близо, ловецът се прицелил и го улучил право в сърцето. Змеят се понесъл надолу, сгромолясал се върху кораба и го разбил на парчета. Четиримата братя и принцесата успели да се хванат за няколко дъски, а в това време най-малкият брат зашил отделните части на кораба. После продължили пътя си.
Когато стигнали в двореца, царят ги посрещнал тържествено и казал:
— Един от вас ще се ожени за моята дъщеря. Кой ще бъде той, ще решите вие.
Братята започнали да се карат, защото всеки мислел, че той е заслужил най-много. Звездоброецът викнал:
— Ако не бях аз да видя къде е принцесата, вашите умения щяха да бъдат безполезни!
— Царската дъщеря е моя, защото аз я измъкнах от лапите на змея — казал крадецът.
— Змеят щеше да ви разкъса, ако не го бях убил — обадил се ловецът. — Затова царската дъщеря е моя!
— Ако не бях аз да зашия кораба, всички щяхте да се удавите — казал шивачът. — Принцесата е моя!
Царят ги слушал и накрая казал:
— Всеки от вас заслужава да се ожени за дъщеря ми, но аз няма да я дам на никого. За награда ще ви подаря по една част от моето царство.
Братята се съгласили и казали:
— По-добре е така, отколкото да се караме.
Сдобрили се и заживели щастливо. А старият им баща, който често ги навестявал, не можел да им се нарадва.