Спряха до една пейка и той показа на Лайла как работи дъската, а тя го порица, че бил фукльо, прибра кутийката и му благодари. Изглежда подобни фрази ѝ се отдаваха трудно, но все пак се справи. Станаха от пейката, но и на двама им не им се разделяше все още, Кел се загледа в Делайла Бард, главорез, крадец, ценен партньор и странно, страховито момиче.
Щяха да се срещнат отново. Беше сигурен. Магията извайва световете. Придава им форми. Те имат фиксирани точки. В повечето случаи тези точки са места. Но понякога, макар и рядко, се оказват и хора. Независимо че Лайла беше човек, който не го свърта на едно място, тя приличаше на неравност върху света на Кел. Такава, в която положително щеше да се спъва отново.
Не знаеше какво да ѝ каже, а простичко ѝ заръча:
— Пази се от опасности!
Тя го озари с усмивка, която подсказа, че няма да стори нищо подобно, разбира се.
Подръпна яката си, пъхна ръце в джобовете и се отдалечи.
Кел я гледаше как си отива.
Тя така и не погледна назад.
Най-сетне Делайла Бард беше свободна.
Сети се за картата у дома в Лондон — в Сивия Лондон, нейния, стария град — за пергамента, оставен в претъпканата малка стаичка на горния етаж в „На хвърлей камък“. Картата за навсякъде. Нима не притежаваше точно това в момента?
Костите ѝ вибрираха от прелестно предчувствие.
Тийрън бе споменал, че в нея се крие нещо. Нещо неподхранено. Не знаеше каква форма ще добие, но нямаше търпение да го открие. Независимо дали щеше да се окаже същата магия, която течеше във вените на Кел, или нещо различно, нещо ново, Лайла бе сигурна в едно:
Светът беше неин.
Световете бяха нейни.
И възнамеряваше да ги грабне всичките.
Зарея поглед към корабите на отвъдния бряг на реката, с лъскави бордове и гравирани мачти, достатъчно високи и остри да пронижат ниските облаци. Знамена и платна плющяха на вятъра в червено и златно, но имаше също зелено, пурпурно и синьо.
Кораби с кралското знаме и такива с други емблеми. Кораби от земи отвъд морето, отблизо и далеч, от къде ли не.
И, скрит между тях, тя забеляза горд, тъмен бриг с лъснат корпус, сребърен щандарт и платно с цвета на нощта — черно с леки синкави оттенъци, когато светлината падаше под определен ъгъл.
Този ще бъде, каза си Лайла с усмивка.
Този ще свърши работа.
Благодарности
Представяме си писателите като самотни създания, превити над плодовете на труда си в задушни, но празни стаи и, макар да е вярно, че писането е занятие, най-често изпълнявано по-добре в самота, никоя книга не е дело само на един ум и на две ръце, а на множество. Би било невъзможно да благодаря на всеки поотделно, но не мога да пропусна да спомена някои хора. Тяхната отговорност за тази книга е не по-малка от моята.
Благодаря от сърце на редакторката си, Мириам — моя съучастничка, която обича Кел, Лайла и Рай поне колкото мен и която ми помогна да покрия основите на тази поредица с кръв, мрак и елегантни дрехи. Великият редактор не разполага с всички отговори, но задава правилните въпроси — а ти си наистина велика редакторка!
Благодаря също и на агентката си — Холи, безценна радетелка на тази необикновена книга, дори когато я описвах като сборище от „пирати, крадци, крале-садисти и зловещи магически щуротии“. Тук е мястото да благодаря и на филмовия си агент, Джон, който не изостана и на крачка от пламенната Холи. Не бих могла да се надявам на по-добри поддръжници!
Няма да забравя да спомена и майка ми, която обикаляше с мен лондонските улици по стъпките на Кел — и татко, който ме прие насериозно, когато казах, че ще пиша книга за крадла в мъжки дрехи и магьосник в потресаващо палто. Всъщност и двамата ми родители веднъж не ме погледнаха накриво, когато реших, че искам да ставам писателка.
Благодаря и на лейди Хокинс, която се разходи с мен по улиците на Единбург. Редно е да спомена и самия Единбург, задето е магически град. Костите ми са завинаги твои!
Благодаря също и на Патриция, която познава тази книга не по-зле от мен и защото винаги е нащрек и си отваря очите на четири, независимо колко сурови са страниците.
Също и на Карла и Къртни, най-добрите мажоретки — и най-добри приятелки — на които може да се надява една невротична, пристрастена към кофеина писателка.
Благодаря на творческата общност в Нешвил — Рута, Дейвид, Лорън, Сара, Шарън, Рай Ан, Доун, Пейдж и толкова много други — които ме приветстваха у дома с любов, чар и маргарити.
Благодаря и на „Тор“, на Ирен Джало, Уил Стейл, Лиа Уитърс, Беки Йегър, Хедър Сондърс и всички останали, които ми помогнаха да приготвя тази книга за появата на бял свят.