Сега Кел и Холанд май бяха последните от своя бързо измиращ вид.
— Е? — притисна го Нед. — Ще ми донесеш ли пръст?
Кел стрелна с поглед татуировката на китката на ентусиаста. Защо толкова много обитатели на сивия свят не искаха да схванат, че заклинанието има само толкова сила, колкото онзи, който го прави? Колко силен беше този?
Лека усмивка разтегли ъгълчетата на устните на Кел, когато побутна кутията-игра към мъжа.
— Знаеш ли какво е това?
Нед вдигна колебливо детската играчка, сякаш можеше да избухне в пламъци всеки миг (за момент Кел се почуди дали да не я запали, но се сдържа). Поигра си с кутията, докато успя да напипа закопчалката и да разгъне дъската върху тезгяха. Елементите заблестяха на мижавата светлина в кръчмата.
— Виж какво ще ти предложа — подхвана Кел. — Избери си една стихия. Мръднеш ли съответния елемент от мястото му — без да го докосваш, разбира се — ще ти донеса твоята пръстчица.
Нед смръщи вежди. Обмисли възможностите и посочи с пръст водата.
— Ето този.
„Е, не е чак толкова глупав, че да опита с костта“ — помисли си Кел. Въздух, земя и вода бяха най-лесните за подчиняване на волята — дори Рай, лишен от всякакви дарби, успяваше да вдигне поне тях. Огънят беше малко по-сложен, но като цяло най-трудното за местене беше парчето кост. И то с причина. Способните да местят кости, местеха и тела. Дори за Червения Лондон това беше силна магия.
Кел проследи как Нед прокарва ръка над дъската. Започна да шепне под мустак на водата на език, вероятно смятан за латински — или за безсмислица — но определено не беше кралски английски. Кел изкриви устни. Стихиите нямаха език — или по-скоро, можеше да им се говори на всякакъв. Самите думи не бяха толкова важни, колкото фокуса, който осигуряваха за мислите на изричащия ги; връзката, която помагаха да се образува; силата, от която черпеха. Накратко, езикът нямаше значение, значение имаше само намерението. Нищо не пречеше ентусиастът да си говори с водата на обикновен английски (една и съща полза щеше да има), но той ѝ се обясняваше на своя измислен език. И в същото време въртеше длан над малката дъска, по посока на часовниковата стрелка.
Кел въздъхна, облегна лакът на тезгяха и отпусна буза върху дланта си, докато Нед се бореше, а лицето му почервеняваше от вложените усилия.
След няколко дълги минути водата се набръчка веднъж (можеше да е предизвикано и от прозявката на Кел или начина, по който мъжът стискаше тезгяха) и след това се успокои.
Нед се взираше в дъската с изпъкнали вени. Сви юмрук и за момент Кел се притесни да не цапардоса малката играчка, но ударът му се стовари встрани от нея. Силен.
— Е, какво да се прави — въздъхна пътешественикът.
— Тук има някаква шашма — изръмжа Нед.
Кел отлепи буза от дланта си.
— Така ли? — Леко размърда пръсти и буцата пръст се надигна от мястото си и се понесе спокойно към ръката му. — Сигурен ли си? — Лек повей подхвана пясъка и го завъртя във въздуха около китката му. — Може и така да е… — Водата се събра в капка, а после се превърна на лед в шепата му, — или пък не е… — допълни той, когато маслото се запали във вдлъбнатината си. — Може би… — проточи Кел, докато парчето кост се вдигаше във въздуха, — … просто ти липсва и най-малкото подобие на сила.
Нед зяпаше как и петте елемента изпълняват всеки своя малък танц около пръстите на Кел. Той ясно чуваше подигравката на Рай: „Фукльо“. А сетне, също тъй безгрижно, както бе пожелал веществата да се издигнат, ги остави и да паднат. Пръстта и ледът тупнаха по местата си с издумкване и звън, а пясъкът се намести беззвучно в паничката си, пламъкът, който танцуваше в маслото, изгасна. Само костта остана да се рее във въздуха. Кел я огледа, като през цялото време усещаше и тежестта на алчния поглед на ентусиаста.
— Колко искаш за това? — попита Нед.
— Не е за продан — отвърна Кел, после се поправи. — Не и за теб.
Нед се надигна от стола и понечи да си върви, но Кел още не беше приключил с него.
— Ако ти донеса пръст, какво ще ми дадеш в замяна?
Ентусиастът застина, обнадежден.
— Назови цената си.
— Цената ми ли? — Кел не пренасяше дрънкулки между световете за пари. Парите се променят. Какво да стори с шилинги в Червения Лондон? А с паунди? Щеше да изкара повече, ако ги изгори, отколкото ако се опита да купи нещо с тях в Белия град. Допусна възможността да харчи парите тук, но за какво в крайна сметка да ги използва? О, не, Кел играеше друга игра. Отвърна: