Единственото, което се чуваше, докато двамата изчакваха отговора на Киарета, бе чуруликането на птичките, танцуващи във въздуха около тях и тихите плясъци на греблата.
— Звучи забавно — рече накрая тя.
— Забавно? — намеси се Лука. — Звучи направо страхотно и ако не го направиш, ще умра с чувството, че целият ми живот е бил напразно.
— О, стига си преувеличавал. — Антония го плесна по ръката. — Ще страдаш отчаяно само… ами, някакви си десетина години или нещо от този род, това е всичко.
Киарета се надвеси над ръба на лодката и забеляза как една жаба скочи наблизо и изчезна в кафеникавата вода. Два коня, пуснати на паша в близкото поле, приближиха до брега в очакване да им подхвърлят нещо. Цвиленето им я накара да се изправи, върна я към действителността. Антония и Лука не откъсваха погледи от нея.
— Е? — едновременно попитаха те.
— Глупаво е да го обсъждаме. Трябва да получим съгласието на Клаудио.
— Може да е най-добре той да не знае — рече Лука. — В случай че стане някоя неприятност.
Киарета поразена се втренчи в него.
— Ако неприятностите са възможни, то той със сигурност има право да знае.
Антония въздъхна.
— Изобщо не си забавна. А и, между другото, какво, ако той всъщност желае да го направиш, но не иска да знае? Ти ще си тази, която ще провали всичко със самото му споменаване. Тогава той може да се почувства задължен да не ти позволи, макар иначе навярно да не би имал нищо против.
— Все пак ще го попитам.
— Ако се съгласи, ще го направиш ли?
Киарета въздъхна.
— Ще помисля. Честна дума.
Антония плесна с ръце.
— Ето какво мисля. Трябва да е в „Театро Сант Анджело“. Никой от работещите там няма да рискува да загуби работата си, като се изпусне за станалото, в случай че се досети. Клаудио е инвеститор там, а човек не предава инвеститора си и жена му, освен ако не е напълно лишен от мозък. Освен това се очаква Вивалди да се върне за карневале.
— В „Пиета“ ли? — Не отново.
Забелязала тревогата в гласа й, Антония изпитателно я погледна.
— Не съм чула подобно нещо — отвърна тя. — Предполагам, ще е само за оперния сезон. Трудно ми е да си го представя да се озове обратно в „Пиета“, след като е започнал да става толкова известен. Както и да е, мислиш ли, че ще успеем да го накараме да ни помогне?
— Държах се отвратително с него, преди да напусна „Пиета“ — призна Киарета.
Лука наведе глава настрани.
— За първи път чувам подобно нещо.
— Написа четири арии, в следния ред: прекрасна; прекрасна, но точно преди и след нещо още по-добро; ужасна; и отвратителна.
— На мен много ми харесаха — намеси се Антония. — Особено онази, която звучеше като песен на гургулица.
— Но не я изпълнявах аз. Това имам предвид. Трябваше да пея арията след…
— Той ще се съгласи — прекъсна ги Лука. — Никога не би пропуснал възможността ти да пееш в една от неговите опери. Мисля, че ще се наложи малкият червенокос свещеник да си смени гащите, когато чуе идеята ни.
— Лука! — Престорена на шокирана, Антония понечи да му се скара, но две огромни водни кончета прелетяха покрай бузата й и закръжаха покрай ухото й. — Махни ги от мен! — изпищя тя и размаха ръце. Лодката се разклати. Лука се изправи и лодката се наклони на една страна. — Не! Не! Сядай, преди да сме се преобърнали!
Докато Лука седне обратно на седалката, водните кончета бяха изчезнали и за голямо облекчение на Киарета въпросът с операта сякаш излетя заедно с тях.
Всеки път, когато Киарета си помислеше, че е разбрала живота във Венеция, се случваше нещо, което я убеждаваше в противното. Не беше мислила повече върху идеята да пее в операта, защото беше сигурна, че Клаудио ще й откаже. Антония и Лука бяха тези, които отново заговориха по въпроса на първото от есенните партита на Бернардо. В началото Клаудио беше посрещнал колебливо идеята им жена му да излезе на сцената, пък било то само веднъж, и то — преоблечена, но към края на вечерта бе заразен от ентусиазма на двамата.
— Ще си го спомняш до края на живота си — каза той на Киарета, докато лежаха в леглото. — Освен това е карневале и ако някой каже, че те е видял, просто ще го обвиним, че е пил прекалено много, а ти не си излизала от къщи през въпросната вечер. — Опря се на лакът и прокара пръст по корема й. — А дори да обявиш истината, в полицията най-вероятно ще те накарат да промениш историята си, за да не им се налага да правят нищо по въпроса.
— Ще дойдеш ли, ако изляза да пея?
Клаудио се отпусна по гръб на матрака и въздъхна.