— Не, мисля, че е твърде рисковано. Ще се постарая да си намеря работа извън града, но, боже мой, колко ще ми е тъжно да го пропусна.
— Не знам дали искам да го направя, ако няма да си там да ме гледаш.
— Ще те гледам. Ще запомня в кой ден ще бъде и когато си на сцената, ще седна в някое кафене, където и да съм, и ще си представя как изглеждаш. — Той се извърна към нея и я погали по косата. — Само че имам един въпрос.
— Какъв?
— Ще възразиш ли, ако си те представям гола? — Той я прегърна и се прехвърли върху нея, зарови лице в шията й и простена. Тя доволно изписка, но Клаудио я накара да млъкне с целувки.
Вивалди се върна от Мантуа за сезона на карневале, а Андреа и Лука го посветиха в плана. Сетне и седмица не спираха да клатят глави.
— Беше толкова щастлив, та заговори на латински. Благодареше на Бог, сякаш Всевишният има нещо общо с цялата работа — разказваше Лука, докато вечеряха с Антония и Киарета.
— Лука, не бива да говориш по този начин — смъмри го Киарета.
— За Вивалди или за Бог?
— И за двамата! Не се ли страхуваш, че ще разсърдиш Бог, като изричаш такива неща?
Андреа развеселено се усмихна.
— Може би никога не си чувала поговорката, че първо сме венецианци, а чак след това — християни.
Киарета млъкна. Не беше сигурна как да отвърне на такава опасна мисъл.
— Е, колко религиозно е това, според вас? — добави Лука. — Опита се да ни продаде копие — повече от едно, ако сме искали, — на това, което ще пееш, а срещу минимално доплащане щял да нагласи музиката да пасва на гласа ти. О, а после подхвърли, че срещу още малко пари специално за представлението щял да вкара някои песни, които вече си знаела, с различен текст, за да отговаря на съдържанието на операта.
— В началото дори настояваше да идва да ти дава уроци — включи се Андреа, — но когато му казахме, че сме си променили намеренията и станахме да си ходим, той отвърна, че нямало значение и сигурно си спомняш всичко, на което те е учил някога.
Лука избухна в смях.
— Помислих си, че ако остана още няколко минути при него, може да се опита да ми продаде леглото си, или даже слугата си.
— Престани — сряза го рязко Киарета, нещо толкова необичайно за нея, че Лука наистина млъкна и всички забиха погледи в нея. — Нима можете да направите нещо, което поне мъничко да се доближава до онова, което създава той? Някога, когато поглеждах към музиката, която беше написал за мен, започвах да треперя изключително силно и се налагаше да оставям партитурата. У него иначе няма кой знае какво за харесване, но това е, което ще запомня. — Гласът й премина в шепот. — Композираше с някаква сила, извираща от душата му, по-голяма от всичко, което някога съм познавала.
— Все едно извлича музиката от Вселената. — Докато Андреа говореше, погледът му стана далечен и отнесен. — Все едно изтръгва красотата от звездите и ти ги поднася с думите: „Открих това на небето. Ето. За теб е.“ — Протегна празната си ръка, все едно предлагаше дар на Киарета.
„Откъде знае за всичко това? Как е възможно да е толкова прав“, зачуди се Киарета.
Андреа отне възможността на Антония и Лука да кажат каквото и да било. Те се изкашляха и започнаха да се чудят какво им се пие, преди да си тръгнат.
— Малко сладко вино от юга ще е чудесно — рече Киарета, отмествайки поглед от Андреа, който тутакси даде знак на сервитьора.
Вивалди представяше само една опера през есенния сезон, но ролята на Розана в „La Verita in Cimento“, „Истината на изпитание“, беше идеална за Киарета. Сопраното, изпълняващо Розана, щеше да разполага с достатъчно време между сцените си, за да се измъкне от един от костюмите, преди Киарета да се появи на сцената по-късно през първото действие и после отново да го облече за второто. Киарета щеше да пее като част от ансамбъл, да изпълнява няколко реда речитатив и да завърши с ария, която щеше да закрие действието.
Що се отнасяше до Лука, Антония и Андреа, за тях никое събитие през карнавалния сезон нямаше да е толкова вълнуващо, колкото прекараните следобеди в пиано нобилето на Палацо Морозини, където помагаха на Киарета да се подготви.
В началото лошите й предчувствия се проявяваха под формата на шумна съпротива.
— Мразя Розана — оплакваше се тя. — Зелим е добър човек, който я обича, а тя също го обича до момента, в който не се появява Мелиндо. Той е наследник на трона и внезапно тя разбива Зелим на пух и прах, като му заявява, че е влюбена в Мелиндо. Но в момента, в който изглежда, че Зелим може да се окаже истинският наследник, изведнъж отново се връща към него и пак „Зелим, Зелим, Зелим“?