— Няма значение. Оперите се променят непрекъснато: кастрат заявява, че иска да изпълнява нещо от операта, представена миналия месец в Рим, защото по-добре съответствала на гласа му, или някоя дива се оплаква, задето тоновете са или прекалено високи, или прекалено ниски, или пък настоява за нещо по-драматично или пък по-нежно — кой знае? И бедният композитор трябва да се подчинява. Но сега, за разлика от друг път, го прави, защото сам така иска.
Киарета започна да натиска клавишите от едната страна на клавесина.
— Предполагам, не пречи да опитам — рече тя и седна на пейката до Андреа. — И ако ми се стори прекалено много, ще му кажа, че не мога да го направя.
Седеше толкова близо до него, улавяше лекия аромат на лавандула и мирта, разнасящ се от дрехите му, виждаше прашинките, събрали се покрай шевовете на сакото му. От деня, в който я бе държал в прегръдките си, Киарета бе доволна от постоянното присъствие на Антония и Лука покрай тях, защото не искаше да остава насаме с Андреа. Сега, без да се замисля, беше седнала така близо до него, облечена само в домашна роба и усещаше допира на бедрото му до своето.
Тя бързо стана.
— Аз ще обръщам страниците — каза, застана от едната страна на пейката и посегна да оправи страниците.
С дясната си ръка Андреа изсвири опростена версия на акомпанимента на духовите инструменти, а с лявата — струйното континуо. Сякаш се намираха под дърво, пълно с пойни птички, цвъртящи в щастлив хор, докато хората отдолу танцуваха. Киарета се влюби в мелодията и помоли Андреа да остане по-дълго, за да се упражняват още.
Накрая младият мъж трябваше да си върви.
— Ако искаш, утре пак ще дойда — каза той и стана да си сложи наметалото и шапката.
Стресна ги леко покашляне. Извърнаха се и съгледаха Джустина, застанала в другия край на портегото. Тя се отправи към тях.
— Чудех се кой е тук. — Очите й пробягаха по Киарета, спряха се върху робата и пуснатата й коса.
Сърцето на Киарета се сви. Кое време беше? И защо не се беше сетила да се качи горе и да се преоблече, преди да започнат е репетициите?
Устните на Джустина бяха стиснати в тънка линия. Тя поздрави Андреа с официална любезност и не каза нито дума на Киарета.
— Трябва да се извиня — поклони се Андреа. — Натрапих се най-ужасно тази сутрин. — Обърна се към Киарета. — Ще оставя партитурата тук и ще се върна утре, ако желаеш.
Киарета кимна, твърде разтревожена, за да продума.
Джустина изпроводи с поглед отдалечаващия се Андреа и щом изчезна, се обърна към Киарета.
— Няма да допусна подобно нещо в къщата си.
Киарета отвори уста да се извини, но спря.
— Не знам какво имате предвид.
— Значи, ако сега синът ми влезеше и те видеше по нощница в присъствието на чужд мъж, очакваш да ти се зарадва?
„Не съм направила нищо лошо и не й дължа обяснение.“
— Това също така е и къщата на съпруга ми — и моята — отвърна Киарета. — Вярвам, че той би ми имал доверие, що се отнася до държанието ми. И, трябва да подчертая, не съм по нощница.
Джустина присви очи, но нищо не каза, просто продължи да гледа втренчено снаха си, която от своя страна полагаше всички усилия да не отвърне поглед първа. После рече:
— Едно е да имаш мъже за приятели. Хората го очакват. Освен това Андреа е одобрен от сина ми. — Джустина погледна към една отворена врата по протежението на портегото. — Трябва да поседна и искам да дойдеш с мен.
Киарета я последва в малък салон. Огнището беше студено, лампите не светеха, а единственото малко високо прозорче не правеше друго, освен да хвърля сенки из стаята.
— Няма смисъл да викаме слугите да запалят огъня. Няма да се бавим. — Джустина направи знак на Киарета да седне на стола срещу нея.
— Забелязала съм как те гледа Андреа много преди днешната случка. Макар да е наясно докъде се простира приличието за една омъжена жена, очевидно е, че той има… — замълча, сякаш не беше сигурна как да се изрази, — своите страсти.
— Андреа не е проявявал никакви страсти към мен.
— Той е джентълмен, но не означава, че не се надява на знак от теб, който да му подскаже, че може да си благосклонна.
— Обичам съпруга си, Джустина.
Киарета не успя да разчете изражението на свекърва си в мрака, но я чу как си поема дълбоко въздух, после го изпуска със смесица от раздразнение и примирение със съдбата.
— Във Венеция мнозина обичат повече от един човек — рече накрая тя. — И докато пазят тайната си, няма вероятност да причинят някому нещастие. Но не прави грешки, Киарета — онези, които нямат чувство за дискретност, си плащат скъпо.