— Киарета дела Пиета? — попита вторият.
Стомахът на Киарета се сви. Дланта на Антония силно стисна рамото й.
— Мили Боже, прав си! — Полицаят тупна колегата си по гърба. — Наистина е тя! — Той пребърка джоба си за няколко зекини. — Печелиш — рече и подаде монетите на колегата си.
— Брат ми беше луд по вас — обясни първият. — И когато се омъжихте, за него сякаш настъпи краят на света. Затова, когато ви видях…
— Уплашихте ни до смърт! — изправи се Антония пред тях и размаха пръст пред лицата им.
— О, извинявайте. Забравих…
— Значи няма да кажете нищо? — намеси се Вивалди.
— Искате да кажете за това, че тя няма право да пее ли? — попита първият. — Искаме да я чуем, а не да я арестуваме! Няма да пророним и дума.
Вторият полицай се засмя.
— Днес поне се радвам, че съм на работа.
Облекчението на Вивалди беше очевидно.
— В такъв случай като импресарио ви разрешавам да гледате първото действие от моята ложа. — Поклони се и им благодари, после ги избута навън. Затвори вратата зад гърба им и провери резето.
— Мили Боже! — простена той и притисна гръб към вратата.
Киарета сложи длан пред устата си.
— Мили Боже! — повтори тя.
Киарета беше ходила на няколко от представленията на „Истината на изпитание“, за да запомни местата за нейната поява, а един следобед се срещна с Вивалди, за да обиколи сцената. Въпреки подготовката си, сега, когато наоколо беше ярко осветено, а зад кулисите се тълпяха актьори, едва позна сцената.
Анна Мария Страда бе по-едра от нея и костюмът й висеше на Киарета по начин, който публиката едва ли щеше да пропусне да забележи. За щастие, щом веднъж подмина сценичните работници, успя да се скрие в сенките и да изчака там незабелязана. До началото бяха останали само няколко минути и Антония, заедно с Лука и Андреа, се беше оттеглила в ложата си да гледа оттам. Киарета потърка ръце и разкърши колене, за да успокои нервите си, докато сама чакаше мига на появяването си. Изпоти се под мишниците, чувстваше главата си като погълната от огромната перука, а скалпът й все едно гореше. Гримът й беше ужасно плътен и щом се опиташе да помръдне уста, се напукваше.
Ла Монтованина, мецосопраното, което изпълняваше ролята на жената на султана, Рустена, дойде преди излизането си на сцената и застана до Киарета зад кулисите. На сцената султан Махмуд водеше дълъг разговор в речитатив със своята наложница Дамира.
— Маестрото ни каза, че си от града и си искала да пееш — пошушна й Ла Мантованина. — Добра ли си?
Преди Киарета да е успяла да отвърне, Махмуд напусна сцената и я подмина толкова бързо, че тя трябваше да отстъпи, за да не бъде пометена.
— Тъпата кучка отново отклони вниманието към себе си — изръмжа той, преди да изчезне.
Киарета се обърна към Ла Мантованина, но забеляза, че мецото вече беше на сцената и сега се ядосваше на плановете на Дамира да измести сина на Рустена в полза на своя. Накрая Дамира също изчезна зад кулисите и Ла Мантованина остана сама на сцената.
— О! — рече певицата, поглеждайки към Киарета, — ти си онази, която тази вечер ще пее вместо Анна Мария. — Тя сви рамене. — Ще ми се да заместваше мен. Имам ужасно главоболие. — Приближи до табуретка и седна, без да продума повече.
— Пак си пила твърде много вино на вечеря, а, Маргарита? — Джироламо Албертини кимна на Киарета, преди да приближи до дивата и да започне да й разтрива раменете.
Беше в златен тюрбан, ярко оцветен жакет и червени шалвари, които се издуваха над високите ботуши. Мекото му тлъсто лице потвърждаваше онова, което гласът му вече беше издал — той беше кастратът, изпълняващ ролята на Зелим.
Албертини се огледа наоколо.
— Къде е Ла Корали? Трябва да продължим след минута. Деликатното цвете е почти мъртво.
Маргарита леко изцвили. На сцената Ла Мантованина пееше как животът на щастието е кратко като този на цвете. Албертини изпя тихо последните няколко реда, за да отвори гърлото си.
— „Моят нещастен живот никога не ми е поднасял удоволствия без същата доза горчилка и болка“ — изпя той, после млъкна и се огледа наоколо. — Къде е това момиче?
Точно в този момент друга изпълнителка в костюм на турски принц се плъзна зад тях.
— Закъсня, закъсня, закъсня — рече Албертини.
— Извинявай, извинявай, извинявай. — Киарета знаеше, че жена изпълнява ролята на Мелиндо, но въпреки това се изненада, когато видя шалварите и пристегнатия бюст на Ла Корали. Засрамена, задето се е втренчила така, побърза да отмести поглед встрани.