След представлението Андреа дойде сам в гримьорната на Киарета. Очите му блестяха.
— Беше великолепна — рече той. — Чу ли аплодисментите?
— От сцената изглеждаха ужасно силни, но чувах само онези от ложата пред мен.
— Бяха по-силни, отколкото за който и да било друг от онези певци. Дори успя да прекъснеш две сбивания. Хората се спряха да те чуят и после, предполагам, напълно забравиха за какво изобщо са се сбили.
— На теб хареса ли ти?
Той поклати глава, все едно още не можеше да повярва.
— За момент си помислих, че си загубила смелостта си и всъщност на сцената в крайна сметка е излязла Анна Мария, защото не можех да си представя как някой ще се появи пред публиката толкова самоуверено и просто… — Андреа сви развълнувано юмруци пред гърдите си, за да подчертае чувствата си —…просто да грабне хората по начина, по който ти го направи. После, разбира се, разбрах, че не е тя, защото твърде добре познавам гласа ти. — Пое си дъх и, без да сваля поглед от нея, бавно издиша.
— Дори не знам откъде ми дойде. Изведнъж се озовах там и го правех.
Той продължаваше да я гледа.
— Къде са другите? — попита го Киарета и се извърна към вратата, за да избегне погледа му.
— Лука и Антония отидоха в Ридото да подготвят отпразнуването на успеха ти. — Андреа се засмя и напрежението бе разчупено. — Антония е най-неделикатната благородничка, която познавам, но със сигурност го компенсира със своята лоялност като приятелка. Ръкопляскаше най-шумно от всички след твоите арии. Лука трябваше да я усмирява, иначе щеше да е още по-зле, сигурен съм, а не искахме някой да се запита защо, за Бога, се вълнува чак толкова много. — Замълча. — Мога ли да ти помогна с роклята?
Киарета вече беше свалила костюма си и сега обличаше роклята си, но не беше успяла да я закопчае на гърба. Предложението му за подобен интимен акт я притесни, но помощничките бяха изчезнали след Анна Мария, за да довършат смяната на нейния костюм.
Тя се обърна с гръб към Андреа и той започна да закопчава копчетата и да стяга вървите на корсета й.
— Чух за случката с полицаите — каза той.
Полицаите. Нима беше станало същата вечер?
— Струва ми се, че е било преди цяла вечност — промълви Киарета. — Вече бях забравила за тях.
Движенията му бяха достатъчни, за да разклатят тялото й леко и тя почувства как силните му пръсти натискат гърба й. Затвори очи и се опита да се съсредоточи върху нещо друго.
— Готово — рече Андреа и тя се обърна.
Погледът му пак беше напрегнат и тя усети как корсетът й сякаш пристегна ребрата й още повече, когато незабелязано се опита да си поеме глътка въздух.
— Трябва да вървим — успя да изрече. — Лука и Антония трябва вече да са пристигнали в Ридото.
Андреа се изправи, поглъщайки с поглед косата, очите, страните, устата й, преди дискретно да плъзне очи от главата надолу към краката й.
— Предполагам, в момента двамата харчат парите на Лука — отбеляза той. — Дай да ти помогна с баутата ти.
Той обви ръка около кръста й, за да я преведе през пълната с хора пиаца Сант Анджело. Момчета поставяха фойерверки, две пияни жени разгалваха гърдите си пред крещящата тълпа. Във всеки ъгъл на площада свиреха импровизирани оркестри, докато жонгльори, мимове и фокусници се състезаваха за място върху стъпалата на църквата. От будка се разнасяше миризма на карамелизирана захар и печени ядки и изпълваше въздуха. Вътре стоеше мъж, хванал вързано за верига мече, а децата влизаха, за да го дразнят.
— Никога ли не им омръзва? — попита Киарета и се притисна по-плътно към Андреа.
Ръката му още по-плътно обгърна кръста й.
— Това е последната нощ преди коледната почивка. Предполагам искат да се уверят, че ще съберат достатъчно материал за споделяне със своите изповедници през следващите две седмици.
Подминаха църквата „Сан Моисе“ и завиха към казиното, когато небето светна от фойерверки.
— Да отидем да погледаме — предложи Андреа, щом подминаха входа на Ридото и слязоха по последните няколко стъпала към Рива.
Газените лампи по лодките очертаваха светли ивици в тъмнината, поклащани от водата в лагуната. Куполът на „Санта Мария дела Салюте“ блестеше на лунната светлина и Киарета видя очертанията на събралата се пред църквата тълпа. После небето отново пламна от златисти искри, падащи като горящи въглени в канала и умираха с леко съскане.
На пътеката, по която вървяха, падна дъжд от въгленчета и Андреа я дръпна към себе си.
— Да отстъпим малко назад. — Отведе я до защитен ъгъл между две сгради и макар вече да не бе необходимо да я защитава от тълпата или искрите, Андреа не я пусна. Вместо това се обърна към нея.