— Киарета — започна той. — Свали си маската. Искам да ти кажа нещо и не мога повече да чакам, за да го сторя. — Погледът му стана нежен, когато тя откри лицето си и той вдигна длан да погали страната й. Наблизо избухнаха нови фойерверки, но той май не ги забеляза. — Клаудио ми е приятел, ти също, но съм толкова разкъсван от чувствата си към теб, че просто искам да ти кажа следното: ако някога почувстваш, че искаш да… Ако искаш между нас двамата да има нещо повече, ще защитавам честта ти с живота си.
Киарета закри уста с длани и го загледа втренчено. Едната му ръка се плъзна зад шията й, другата нежно отстрани пръстите й от лицето й. После я придърпа към себе си и я целуна. Устните му бяха по-тънки от тези на Клаудио, но езикът му погали нейния с деликатност, която разпръсна искри от сладостно удоволствие по раменете и ръцете й, по шията й и надолу по гръбнака.
Андреа се отдръпна.
— Извинявай — промълви той. — Взех нещо, което ти не ми предложи.
Киарета се надигна на пръсти и го погледна в очите.
— Предлагам ти го сега — прошепна тя и отново го целуна.
Киарета се събуди малко след зазоряване от неспокойния си сън. Гадеше й се толкова силно, че едва успя да се добере до легена за миене, преди да повърне. През последната седмица се беше борила със същото чувство, но го беше отдавала на нервността си покрай участието в операта, а към средата на деня вече напълно забравяше за него.
Когато дойде да я попита дали иска закуска, Зуана се спря при миризмата, разнасяща се от легена, и при вида на господарката си, отпусната по гръб върху леглото като небрежно захвърлено наметало. Тя се спусна да изнесе легена, а когато го върна чист и подсушен, завари Киарета седнала сред завивките.
— Не знам какво ми става — рече тя. — Събудих се, защото ми се повръщаше, но сега съм по-добре. — Зърната й горяха като малки въгленчета, а гърдите й бяха твърди като камък; когато ги докосна, трепна от болка.
— Ще иска ли мадоната да повикам господарката на дома да се погрижи за нея?
„Джустина? За какво пък й е Джустина?“ Въпросителният й поглед накара Зуана да се усмихне.
— В подобни моменти една жена би искала да си поговори с друга или предпочитате да извикам съпруга ви?
В подобни моменти? Тогава й просветна. Ръката й се стрелна към устата.
— Зуана. Да не би това да означава, че…?
— Да, мадона. Това е първият признак.
Всичките й мисли за Андреа изчезнаха.
„Ще си имам бебе!“
ПЕТА ЧАСТ
ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Доната Морозини задържа синьо-бялата маска с форма на котешка глава пред лицето си.
— Искам да нося тази!
— Кара, прекалено е голяма. На майка ти е. Внимавай с нея!
Златните украсени с филигран крила бяха леко провиснали през шестте години, откакто Клаудио беше подарил маската на Киарета, но тя все още беше прекрасна. Бесина, младата бавачка, я грабна от ръцете на момиченцето.
Лицето му се сгърчи.
— Но това е котенце. Не харесвам моята. Не е специална.
— Не е и нужно да бъде. Трябва да изглеждаш точно както всички останали. Върви с баутата, която баща ти ти купи.
— Но това е парти. Искам да нося маска. — Доната, облечена в дългата си копринена риза, се завъртя, упражнявайки новия танц, който разучаваше. Затвори очи и започна да брои шепнешком, но достатъчно високо, за да бъде чута.
— Аз съм на четири години и ще пея на партито! — изгука тя.
— Почти на четири и няма да пееш, ако първо не легнеш да поспиш! — Киарета влезе в стаята, понесла на ръце момченце на една годинка. Остави го на пода, хвана го за ръчичката и прокара пръст през пришита за гърба на сакото му лента, за която го придържаше, докато то се учеше да ходи. — Върви с Бесина!
Момченцето нещо изгука. Широкото му лице беше мокро от слюнка, понеже му никнеше ново зъбче. Без да го пуска, Киарета се придвижваше внимателно заедно с всяка негова следваща стъпка.
— Добро момче, Мафео! — похвали го тя и прехвърли лентата на бавачката.
— Скоро вече няма да му е необходимо джирелото — отбеляза Бесина, вдигна детето и го постави в лакирана дървена проходилка, резбована с листа и цветя. Мафео забърбори нещо, докато удряше по украшенията на джирелото с мокрите си пръстчета, преди да се оттласне от пода и да поеме към сестра си.