Въгленче изпука и се пръсна на парченца в камината в ъгъла на стаята, където седеше и работеше Мадалена. Върху дървеното бюро изпъкваше дебела купчина нотни листа, а пред младата жена лежеше лист, върху който беше преписала няколко ноти. Газената лампа хвърляше трепкаща светлина върху бюрото и Мадалена посегне да нагласи пламъка, после я придърпа по-близо към себе си.
Погледна към реда с ноти.
— Виола — произнесе, докато тананикаше всяка от нотите.
Вивалди беше написал нещо прекрасно за Бенедета и когато натопи перото си в мастилницата, Мадалена си каза, че трябва да се съсредоточи единствено върху мисълта колко красиво щеше да звучи мелодията. Заповяда си изобщо да не мисли за композитора, въпреки че познатата му ръка се появяваше пред очите й при всяка обърната страница.
Клаудио, както бе разбрала по-късно, не беше имал предвид, че Вивалди ще се върне лично в качеството си на маестро деи кончерти. Конгрегационе се бяха разбрали с него да пише по два нови концерта на месец, които той можеше да изпраща по пощата или да доставя лично. Той беше избрал първия вариант и доколкото й беше известно, кракът му не беше стъпвал във Венеция от близо две години, откакто Клаудио й беше заговорил за него на партито.
Не беше нужно много, за да се върне познатото свиване на стомаха и тежестта в главата й, когато си мислеше за него.
„Просто преписвай музиката — повтаряше си в подобни моменти. — Просто преписвай.“
Все пак понякога не успяваше да си наложи да се вслуша във вътрешния си глас, особено в моменти като сегашния, когато пръстите й замръзваха от студ и трябваше да спре, за да ги сгрее. Докато държеше ръцете си протегнати към камината, мислите й се втурнаха обратно към времето, когато с Вивалди не откъсваха очи един от друг, а потта избиваше по челата им, когато завършваха някоя мелодия. Начинът, по който той се надвесваше над нея, за да й покаже как да разположи пръстите си върху струните, а червената му коса отразяваше светлината и караше стаята да пламти.
Той й липсваше. Липсваше й кипящата енергия на коро, когато той свиреше с него. Липсваха й дори настроенията му и гневните му избухвания. Те можеха да се очакват от човек, чието съществуване бе толкова посветено на музиката, че не оставаше място за добри маниери. Той беше гений. Коро изпълняваше музиката, която Вивалди изпращаше и я изпълняваше добре, но не беше същото, както когато той беше тук.
„На колко ли години е станал? По-близо е до петдесетте, отколкото до четирийсетте“, помисли си Мадалена. Чудеше се как ли се е променил с годините. Те със сигурност бяха променили нея. Бушуващите в душата й страсти от младежките години се бяха успокоили и сега се радваше на простите удоволствия — да гледа как Доната и Мафео тичат насреща й с протегнати ръчички или да прегръща успокояващо някоя от ученичките си, когато, изправена пред пречка, съответната девойка се опитваше да бъде смела. Когато Вивалди беше в „Пиета“, животът й бе вълнуващ, присъствието и отсъствието му бяха като търговия на взаимноизгодни начала, реши тя. По-малко енергия, повече спокойствие. По-малко страсти, повече мир.
„Не“, помисли си Мадалена, всичко ще бъде наред, дори ако той лично се появи, ако двамата отново свиреха заедно, както и ако нищо подобно не се случеше.
В началото Киарета се беше ядосала на Клаудио, задето не беше преценил по-добре ефекта от съобщението си, но Мадалена беше отбелязала, че той нямаше откъде да знае какво означаваше Вивалди за нея.
— Ако му обясня, знам, че ще поиска да ти се извини — беше й казала Киарета, но и двете бяха наясно дори без да го казват, че Мадалена щеше да се засрами, ако детските й чувства бъдеха извадени на показ.
Тя държеше ръцете си протегнати към камината, отваряше и затваряше длани като клещи. Потърка ги една в друга, за да запази топлината им, после се върна при бюрото си.
„Просто преписвай музиката.“
— Виола — изрече и взе перото.
След няколко седмици Мадалена стоеше на балкона на църквата и се оглеждаше да зърне Киарета и Доната, които щяха да дойдат с Андреа да чуят изпълнението на Бенедета. Самата Мадалена нямаше да свири. Вече рядко го правеше по време на изпълненията на коро в църквата, имаше време само за някой и друг рецитал из богатите домове на Венеция. Това, че се грижеше филите да са добре обучени и с тях да се отнасят добре й доставяше друг вид удоволствие, различно от солото, изпълнено от балкона, и много по-трайно.
Киарета, Доната и Андреа влязоха в църквата и тя видя как Андреа се погрижи да настани майката и дъщерята. Тримата се прекръстиха и казаха молитвата си.