„Колко странно, че не са семейство, помисли си Мадалена. Какво странно място е Венеция.“
Тя определено предпочиташе да е на скрития зад воал балкон, където всичко беше далеч по-просто, но също така се радваше, че сестра й имаше до себе си мъж, който да се грижи толкова добре за нея. А Доната го обожаваше, ако можеше да се съди по начина, по който момиченцето накланяше глава настрана и му се усмихваше, докато прокарваше пръсти по жакета му.
След концерта тримата дойдоха да я видят в парлаториото. По устните на Доната се виждаха трохи от почерпката, предложена й от една от филите и когато тя ги изду да целуне леля си през решетката, от нея лъхаше на мед.
— Бенедета беше много добра — отбеляза Доната. — Един ден и аз ще съм част от коро!
— Говориш също като майка си, когато беше на шест години, скъпа моя — отвърна Мадалена.
На посещенията им вече и Андреа приближаваше до решетката да си поговорят. От известно време Мадалена знаеше, че двамата със сестра й се срещат веднъж седмично в стаите, които той вземаше под наем в палацо, разположено край един от по-малките канали. Портата на палацото се отваряше към миниатюрен двор, който водеше към закътан вход. Останалата част от къщата в момента беше необитаема и срещите им бяха възможно най-дискретни.
Когато Киарета за първи път шепнешком й съобщи за връзката си с Андреа, Мадалена нямаше представа какво да си мисли. Бракът беше свещен, но във Венеция всичко се развиваше по собствен начин и беше доволна, задето не й се налага да се опитва да го разбере. Нямаше нужда и да упреква сестра си. Вярваше, че Киарета е наясно какво прави и показваше към Андреа уважението, което дължеше на човека, избран от сестра й. Наистина не е нейна работа, реши тя, стига никой от обичните й хора да не пострада.
По време на честите си посещения в Ка’Морозини беше забелязала, че връзката на Киарета и Клаудио изобщо не се е променила. Мадалена не беше сигурна дали той знае за аферата на жена си с Андреа, но дори и да беше така, Клаудио с нищо не показваше, че не му се нрави. На Мадалена й допадаше сериозността на Андреа и нежното му сърце. Харесваше и Клаудио, задето беше дал на Киарета живота, който бе искала, и задето я пазеше. Двама мъже обичаха сестра й и Мадалена беше благодарна.
Днес парлаториото беше оживено и от двете страни на решетката. Беше минал първият концерт за есенния сезон и филите и техните гости бяха шумни и оживени. Доната беше излязла с Андреа да гледат как някакъв човек прави трикове с карти на един ъгъл и Мадалена се приведе по-близо към решетката, за да чуе какво й говори сестра й.
— Казах — повиши глас Киарета, — че маестро Вивалди е нает за импресарио на една от оперите, които ще се поставят в театъра на Клаудио през ноември.
„Вивалди? Във Венеция?“ Мадалена знаеше, че от време на време той минаваше през Венеция, когато поставяше своите опери, но не го беше правил, откакто отново официално беше нает от „Пиета“.
„Дали не се завръща?“
Киарета се беше извърнала да потърси с поглед Андреа и Доната и не забеляза вълнението, което премина по лицето на сестра й. Тя се обърна и продължи:
— Според Клаудио вече е време. Конгрегационе са му ядосани. Той пише половината от онова, за което са се разбрали.
Киарета забеляза как челото на Мадалена се набръчка.
— Това притеснява ли ги? Не мисля, че Вивалди планира да прекарва дълго в „Пиета“.
Мадалена сви рамене.
— Предполагам, вече съм стигнала до момент, в който предпочитам той да се намира на разстояние оттук. — Замисли се за миг. — Все пак измина доста време. Бих искала да го видя и бих искала да му представя Бенедета и Корнелия и всички останали фили, които сега изпълняват музиката му.
Говореше, а сърцето й силно биеше и долавяше напрежението в гласа си. „Очакване или ужас“, попита се, знаейки, че не може да се довери на съзнанието си за искрен отговор.
Таволетата, обяваваща представянето на операта на Вивалди „L`Inganno Triofante in Аmоге“ вече беше поставена пред „Театро Сант Анджело“, когато Киарета разгневена отиде да го посети. Току-що бе завела Доната на урок по музика в „Пиета“ от другата страна на канала и след кратък разговор с приората беше разбрала, че Вивалди не е влязъл в контакт с никого след завръщането си за репетиции във Венеция преди цял месец. Мадалена настояваше, че нямала никакви очаквания, но Киарета познаваше сестра си достатъчно добре, за да разпознае фаталните признаци на душевна болка, докато седмиците минаваха, без маестрото да й се е обадил или посетил.
— Непоносим човек — мърмореше под носа си Киарета, докато влизаше в театъра.