Независимо от различията в мненията за таланта й, от момента на пристигането й в града Вивалди започна да притиска Клаудио и другите инвеститори в „Театро Сант Анджело“ да дадат парите, необходими за подсигуряването на участието на дивата в представленията. Клаудио бе присъствал на венецианския й дебют и не беше достатъчно впечатлен, за да промени плановете си за бизнес пътуване, само за да я чуе как ще пее за първи път в „Театро Сант Анджело“, затова в ложата на Морозини бяха Киарета и Андреа. Придружаваха ги единствено Лука и Антония.
Голямото количество вино, погълнато с вечерята, им беше замаяло главите и ги бе настроило леко саркастично по отношение на спектакъла, разиграващ се на сцената. Анна простираше ръце напред, за да задържи някоя по-дълга нота и използваше тежки придихания, за да прикрие трудностите, които изпитваше, когато музиката внезапно се спуснеше надолу. Беше контраалт и следователно от нея не се очакваше да пищи на високите тонове, но Киарета долавяше бързата промяна на тоналностите от оркестъра, за да помогнат на певицата да изпълни най-ниските ноти, без да звучи като куче, захапало кокал.
Антония бе успяла да изкара почти две години, без да забременее и беше възвърнала част от духа си.
— Виж я само как размахва ръцете! Ти можеш ей сега да се изправиш на сцената и да изпълниш всичко по-добре, без дори да си се упражнявала — сподели с Киарета, след като Анна привърши ария и се оттегли от сцената, изпратена с бурни аплодисменти.
— Е, не всичко опира единствено до гласа — намеси се Андреа. — Очевидно трудно можеш да я игнорираш. Още повече ми прилича на жена, която е в състояние да настоява, че след като разправят колко е добра, значи наистина е добра. — Обърна се към Киарета. — Ти какво мислиш?
Единственият й отговор беше свиване на рамене. Всъщност не беше слушала внимателно. Когато бе отишла в театъра да говори с Вивалди за това, че откакто се е върнал във Венеция не се е обадил на Мадалена, той не можеше да издържи да не спомене Анна.
„Трябваше да му напомня, че имам сестра — помисли си тя. — Каква му е тази Анна Джиро?“
Оттеглиха се в дъното на ложата и слугите им сервираха основното ястие, когато Лука спомена херцога на Масса. Антония не желаеше да изпусне нито една шега и попита Андреа защо се смее.
— Изглежда, че Анна искала клавесин и използвала част от парите, които нейният добър приятел, херцогът, й дал, за да го купи. — Андреа вдигна вежди. — Да кажем, че парите са били достатъчно, та да повдигнат въпроса за характера на приятелството им.
Лука потопи месото, забодено на вилицата си, в сос и го пъхна в устата си.
— Чух, че Анна била особено общителна — рече цинично той. — Както и да е, човекът, който й продал клавесина, останал с впечатлението, че по някакъв начин е прецакан и отишъл в съда.
Остави вилицата и избърса устата си със салфетка.
— Изненадан съм, че не си чула за това, Киарета — добави и вдигна чашата с вино. — Засяга твоя стар приятел Вивалди.
Сърцето на Киарета замря.
— Какво общо има той с това?
— Посредничил е. Именно Вивалди беше съден. Оказа се, че старият херцог е дал на Анна два пъти повече пари, отколкото била похарчила за клавесина. Човекът, който го продал, схванал, че е изигран от добрия свещеник.
— Интересен малък скандал, изникнал заради нищо — обади се Андреа. — Какво пък, че не е похарчила всичките пари за клавесина? Той се е съгласил с предложената цена.
— Съдът погледнал на нещата по същия начин, но не може да не се зачудиш защо Вивалди изобщо се е намесил в историята — отбеляза Лука и наостри слух. — Това не е ли Ла Джиро?
Те станаха, за да я видят как пее и разговорът приключи. Киарета стоеше с тях и гледаше надолу към сцената, но не чуваше нищо.