И двамата извърнаха глави, когато пред вратата се разнесе писклив глас. Хъркането на Фиоруча в приемната бе прекъснато.
— Коя сте вие? — попита непознатата Фиоруча, преди вратата на кабинета да се отвори.
— Анна! — В гласа на Вивалди се надигна тревога.
Жената носеше перука и натруфена шапка напълно в противоречие с венецианския стил. Лицето й бе гримирано като за парти, а зърното на едната й гърда всеки момент се канеше да изхвръкне извън корсета на роклята й.
Тя сложи ръце на хълбоците си, кимна с брадичка по посока на Мадалена и изгледа намръщено маестрото.
— Коя е тази?
Вивалди дълбоко си пое дъх, но той заседна в гърлото му и маестрото се закашля, чак се задави. Дишането му премина в стакато. Той се хвана за гърдите и се строполи върху стол наблизо.
— Паолина! — извика Анна. — Бързо ела!
След няколко секунди в стаята се втурна втора жена, с няколко години по-възрастна от Анна. Беше облечена по подобен начин, но беше свалила перуката си и кестенявата й коса, пригладена плътно към скалпа, придаваше на напудреното й и начервено лице вид на карнавална маска.
Тя не даде знак, че е забелязала Мадалена или Фиоруча, която вече се беше събудила напълно и стоеше на прага.
— Зле ли е? — попита Паолина.
— Така мисля — отвърна Анна. — Ще отида да доведа слугите.
Паолина приближи до шкаф и извади малка торбичка. Сложи лъжица сухи билки в кърпа, после я стегна отгоре и я потърка в дланта си, за да освободят билките аромата си.
— Вдишай го — рече тя, поднасяйки кърпата към лицето му и прокара ръка зад гърба му да го повдигне.
— Анна ще донесе парата.
Вивалди кимна, разширил очи, но не продума.
— Вземи това — излая Паолина и бутна кърпата в ръцете на Мадалена.
Тя стоеше много близо до него, виждаше посинелите му устни. Паолина се върна с лапа и когато разхлаби халата на Вивалди и разкопча тънката му риза, Мадалена видя как плътта му потъна под ребрата му, докато той се бореше за всяка глътка въздух.
Паолина притисна лапата към гърдите му, а въздухът се изпълни с миризма на камфор и горчица. Анна се върна с един слуга, понесъл леген с гореща вода и парчета платно, от които се извиваше пара, но маестрото вече дишаше по-леко. Въпреки това Паолина му нареди да се наведе напред и да диша през плата, докато изстине.
Жената отново отиде до шкафа и започна да рови в някаква кутия с поне дузина надписани пакетчета с билки и пудри.
— Лавандула, женско биле, джинджифил, исоп — тихо изреди.
Паолина се обърна към слугата с легена.
— Свари вода с лъжичка мед. Не — с две лъжички. После ми я донеси в чайник. — Избра две от пакетчетата. — Аз ще свърша останалото.
Мадалена стоеше настрана и наблюдаваше как слугата отвежда Вивалди в стаята му да го преоблече, докато Паолина приготвяше билките за чая.
Жените останаха сами в кабинета и Анна пак се обърна към Мадалена.
— Та коя си ти? — попита я с тон на собственичка на дома.
Фиоруча вече беше хванала Мадалена за ръката, преди тя да е успяла да отговори. Раменете й се вдигаха и спускаха, докато водеше Мадалена през коридора, към тъмната площадка и задната част на къщата. Когато отвори вратата, видя само водата на канала под краката си. Вбесена се понесе обратно към вътрешността на къщата, настоявайки да я заведат до парадния вход.
— С удоволствие — отвърна подигравателно и с преувеличена любезност Анна. — Последвайте ме.
Студът навън ги преряза, преди да са успели да спрат, за да си сложат наметките. Фиоруча влетя в кръчмата и дръпна гондолиера от мястото му, разплисквайки топлото вино от чашата в ръката му.
— Заведи ни у дома — нареди тя.
Щом се озоваха в кабината на гондолата, Фиоруча спусна завесите и се облегна назад. Прекръсти се и задвижи беззвучно устни в молитва, докосвайки пръстите си така, сякаш прекарваше през тях зърната на броеница.
„Кои бяха тези жени — чудеше се Мадалена. — Знаеха къде стои всичко и се разпореждаха с прислугата, сякаш живееха в къщата. Не е възможно, та Вивалди е свещеник. Свещеник, нарушил клетвата си: беше очевидно.“ Мадалена достатъчно дълго бе наблюдавала общуването между мъже и жени, за да забележи, че Анна не е нито ученичка, нито обикновена приятелка на маестрото.
„Защо не наруши клетвата си за безбрачие с нея, щом не е свещена за него?“ Предателството му така я порази, че тя седеше като замръзнала на седалката.