Няколко дни след срещата й е Микиелина, Киарета бе помилвана. Асистентите на Микиелина се грижеха за партитурите и организираха репетициите, но тя бе пожелала да й изпратят момиче, което да покрива клавиатурите, за да се предпазват от прах, да подрежда нотните листа на прилежни купчини за картотекиране и да поддържа стативите чисти. „Пиета“ беше пълна с момиченца, годни да вършат тази работа, но Микиелина имаше едно конкретно предвид — едно, което и без това не се очертаваше като изкусна плетачка.
От този момент насетне на Киарета й беше позволено да излиза от стаята за дантели по-рано, за да помага в залата за репетиции и в галерията на хора. Наближаваше време Микиелина да се пенсионира, зрението й отслабваше след годините преписване на партитури на слаба светлина. Дали защото зрението на маестрата внезапно се беше влошило значително или просто защото харесваше компанията на Киарета, след няколко месеца момиченцето бе напълно освободено от дантелите и през по-голямата част от деня не се откъсваше от Микиелина. След още няколко месеца можеше да чете партитурите достатъчно добре, за да обръща страниците на репетиции, като същевременно пригласяше тихичко под одобрителното кимане на маестрата.
„Кутрето на маестрата“, така тайно я наричаха някои от момичетата. Но всички обичаха Микиелина и знаеха, че не е добре. Във всеки случай, фили ди коро умееха да държат най-непристойните си мисли само за себе си.
Когато рязкото израстване предизвести началото на встъпването й в пубертета, на Мадалена й бе наредено да събере нещата си и да се премести в друго отделение.
— Ако не те виждам тук, значи изобщо няма да те виждам — проплака Киарета.
Опитваше се да говори шепнешком, но думите излязоха от устата й под формата на дрезгави ридания, достатъчно високи, за да накарат матроната да я заплаши с изолация, ако незабавно не млъкне.
Лицето на Мадалена се сгърчи от отчаяние, когато взе вещите си в една ръка и ги пренесе в отделението за по-големи момичета. Събуди се в новото легло след първата си обедна почивка и съгледа как момичето на съседното легло вече е седнало и я гледа.
— Исках да видя дали мога да те накарам да се събудиш само като те гледам — прошепна то. — Как се казваш?
— Мадалена. Ти коя си?
— Анна Мария. С какво се занимаваш?
— Изработвам дантели.
— Аз съм в коро и съм феномен.
Мадалена нямаше представа какво значи феномен, но не й беше трудно да се досети. Като поклащаше стъпала, Анна Мария изброи на пръсти инструментите, на които вече можеше да свири и онези, които възнамеряваше да овладее.
— Ти на какво свириш? — попита тя Мадалена.
— Изучавам лютня.
— О, моля те, питай дали не може аз да съм ти учителка! Скоро ще си взема нова ученичка, така ми казаха. — Анна Мария опря ръце на леглото и започна да се подрусва надолу-нагоре.
„Притежава повече енергия дори от Киарета“, помисли си Мадалена. Мислите за сестра й окупираха съзнанието й с такава сила, че за момент дъхът й секна. Прозвуча камбана и отделението притихна, чуваше се само шумоленето на дрехите на момичетата, които се навеждаха да завържат обувките си и се изправяха, за да пригладят полите на роклите си. Мадалена си сложи качулката, дръпна я за подгъва и я задържа така, притворила очи, но не знаеше дали се опитваше да задържи нещо в себе си, или да извади нещо на повърхността. Изпусна дъха си, отвори очи и сложи шапчицата на главата си. Анна Мария вървеше на стъпка зад нея на излизане от отделението.
Скрити зад своите качулки и шапки, повечето от момичетата в „Пиета“ трудно биха могли да бъдат идентифицирани по име. Анна Мария беше изключение не поради необикновената си красота или грозота, а заради енергичния поглед в очите й, които винаги бяха така широко отворени, че й придаваха вид на вечно удивена или озадачена. Когато примигваше — нещо, което правеше често и енергично — впечатлението, че Анна Мария гори, захранвана от скрита звезда, се подсилваше.
Изглежда, Анна Мария нямаше нито една приятелка. Докато живееше заедно с Киарета в детското отделение, Мадалена беше наблюдавала с безстрастен интерес как останалите момичета се събират на групички. Сестра й беше единствената приятелка, от която имаше нужда, а „Пиета“ предлагаше малко време да си търсиш други. Сега, като гледаше как Анна Мария отчаяно копнее да стане нейна приятелка, как сяда на леглото си така, че да може да я види в момента, в който пресече прага, Мадалена изпитваше съжаление към момичето. Съжаляваше и себе си, защото Киарета вече не се събуждаше до нея. Но след няколко месеца въображаемите разговори, които Мадалена водеше със сестра си, докато лежеше в леглото си, отстъпиха място на истинските с новата приятелка.