В ума й се завъртяха картини, в които тя и Вивалди, като мъж и жена, или поне любовници, седяха един до друг в отдалечаваща се от града карета, или ядяха пасти и пиеха чай в дома си, облечени в домашни роби пред камината. Картините се променяха и тя започна да вижда Вивалди и Анна в каретата, Вивалди и Анна пред огъня и си даде сметка, че най-вероятно тези картини са истински. Защо й беше казал, че я желае, но двамата никога не могат да бъдат заедно, а после се е извъртял на триста и шейсет градуса и бе започнал такъв живот с онази жена?
„Трябва да го мразя, задето е бил толкова неискрен с мен — помисли си Мадалена. — Той е лицемер. Би трябвало да кажа, че си е намерил достойна половинка.“
Тогава истината я удари неимоверно силно и тя сложи длан пред устата си, за да не чуе Фиоруча вика й.
„Може би тогава не ме целуна не поради факта, че е свещеник, а навярно не го направи заради това, което съм.“ Ако бяха станали любовници, какво щеше да последва? Тя не можеше да напусне „Пиета“, освен като съпруга или монахиня, а свещениците не можеха да се женят. Ако Вивалди се беше отказал от свещеническия сан, от „Пиета“ нямаше да й позволят да се омъжи за захвърлил расото човек.
Нямаше да е морално, и по-лошо — в очите на „Пиета“ скандалът щеше да е ужасен. Ако беше избягала, за да е с него, какъв живот щеше да води, пътувайки от град на град с оперен импресарио, превърнала се в обект на клюки, където и да отидеше, без да е в състояние да свири професионално, понеже е жена?
Той се държа така, сякаш пазеше работата си, но всъщност е предпазвал мен. Защитавал е честта ми.
Зави й се свят. Току-що беше видяла един човек хванат като в капан и унижен в собствения му дом, човек, чието предателство й беше дало достатъчно причини да го мрази, а единственото, за което можеше да мисли бе, че през всичките тези години вероятно погрешно беше разбрала както него, така и действията му — причината, поради която не й беше изпратил писмо, когато си беше тръгнал първия път, многократните случаи, в които се правеше, че не я забелязва, че не я беше посетил, когато се върна във Венеция. Всеки друг би го окачествил като най-отвратителния човек след безвкусната сцена, на която беше станала свидетелка, а вместо това…
Беше й трудно дори да оформи в съзнанието си думата, която толкова пъти бе прогонвала от главата си.
„Обичам го! Не мога да го имам, но въпреки това го обичам.“
Фиоруча беше престанала да се моли.
— Надявам се, най-после ти е дошъл умът в главата, що се отнася до този мъж — изрече злобно тя. — Какъв безсрамник! Знаеш какво говорят хората, нали? Нали?
Мадалена поклати глава, но едва чуваше жената до себе си. Представяше си Вивалди, чудеше се какво ли си беше мислил през всичките моменти, когато тя бе решавала, че не я забелязва, когато бе стигала до заключението, че не го е грижа за нея.
— Честна дума, не разбирам как някой може да стане на твоите години и да продължава да бъде толкова наивен? — не спираше Фиоруча. — Да общува с уличници! Ха! Този човек е срам за църквата. Не знам защо се съгласиха да идваш тук. — Гласът й премина в тихо мърморене, когато заразправя за уличниците от Вавилон и от времето на падането на Венеция. Изви рамене и ги притисна към стената на кабината, все едно искаше напълно да се дистанцира от присъствието на Мадалена.
Кръвта запулсира в слепоочията на Мадалена.
— Моля ви…
— Какво ме молиш? — изсъска Фиоруча. — Да не казвам? Ха! — изкудкудяка.
Мадалена отново почувства как животът я напуска.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
— Беше истинска криза — сподели Клаудио с Киарета след ден-два, докато вечеряха в покоите си, след като бяха сложили децата да спят. — Придружителката още не е станала от леглото, но лично аз подозирам, че го прави по-скоро за да подсили значението на клюката, отколкото поради някаква друга причина.
— Какво каза Мадалена?
— Почти нищо. Обясни, че Вивалди често имал подобни кризи и нямала представа кои били жените, но едната от тях, изглежда, му била нещо като медицинска сестра и се справила със ситуацията твърде компетентно.
Клаудио се замисли за момент.
— Виждал съм тази „сестра“ — рече той и отпи от виното си. — Паолина Джиро, сестрата на Анна. Голяма двойка са. Извикахме маестрото на разговор, но той настоя, че връзката им била изцяло професионална. Когато пристигнали във Венеция, двете сестри наели сами една къща, но получихме сведения, че те свободно влизат и излизат от неговия дом, все едно живеят там. Може да се заформи сериозен скандал.
— Мадалена ще бъде замесена в скандал?