— Не, не. Ще се погрижим. Но свещеник с оперна певица и нейната сестра — това е прекалено дори за венецианските вкусове, макар всеки да копнее да е първият, шокиран дори от най-малките подробности по случая.
Киарета започна да побутва храната в чинията си. Не можеше да преглътне. Клаудио не забеляза.
— Страхувам се, че Вивалди ще трябва да си замине — продължи той. — Не че ще е от кой знае какво значение. Едва успяваме да получим по някоя нота от него с всичките комисионери, които го преследват навсякъде. Навярно, ако го уволним от „Пиета“, той ще започне да обръща малко по-голямо внимание на „Театро Сант Анджело“.
Киарета не го слушаше.
— Знам, че утре е ден за уроци и в „Пиета“ не се допускат посетители — прекъсна го тя, — но трябва да видя сестра си. Трябва да се уверя, че е добре. Може ли да го уредим?
Мадалена лежеше в леглото си, без да може да заспи. Прекарваше през съзнанието си всеки детайл от онзи следобед с ужаса на човек, очакващ от някоя рана да заструи кръв. Жената, която Вивалди бе нарекъл Анна, беше влетяла в стаята, сякаш се намираше в собствената си къща. После се беше появила и другата и бе поела ролята, изпълнявана някога от самата Мадалена. Беше се справила значително по-умело, издърпваше това чекмедже, онова пакетче, нареждаше на слугите да отидат тук или там. Беше разтворила ризата му и за пръв път в живота си Мадалена бе видяла голите гърди на мъж. И не просто на който и да е мъж, а на онзи, в чието сърце бе успяла да надникне дълбоко поради събитията от деня и да се изправи срещу чувствата, скрити в нейното.
Беше налудничаво като сън. Фиоруча се беше втурнала в кабинета на приората още преди гондолата да е завързана за дока, без да изчака Мадалена да слезе. Беше сигурна, че какъвто и ужас да твърдеше, че е изпитала Фиоруча, всъщност бе изместен от радостта да разкаже такава скандална история.
„Станалото станало — каза си Мадалена. — Ще знам какво да правя, когато видя какво ще последва.“ И макар по принцип да предпочиташе да обмисля проблемите, вместо да се моли за разрешаването им, се прекръсти, докато лежеше в леглото.
— Дори ако това го изтласка завинаги от живота ми, не искам да загубя музиката, прошепна тя. — Да ми оставят поне това.
— Какво стана? — попита Киарета, разтревожена от следите от прекараната безсънна нощ върху лицето на Мадалена, когато двете седнаха една срещу друга в парлаториото.
— Не знам — отвърна Мадалена. — Две жени влетяха в къщата, сякаш живееха в нея и в следващия момент едната започна да показва трикове един след друг, целящи да му помогнат да се съвземе, а другата се държеше така, все едно аз съм виновна или нещо от този род.
— Клаудио ми каза, че Конгрегационе прекратяват договора на Вивалди и му забраняват повече да се свързва по какъвто и да било повод с „Пиета“.
— Не! Не могат да го сторят! — Мадалена блъсна стола си назад и скочи. — Не!
— Мадалена, чуваш ли се? Позволи на този човек с години да се отнася зле с теб. И сега го защитаваш? — Тонът на Киарета беше изключително остър и думите й дрънчаха като парчета счупено стъкло помежду им.
— Не е така — отвърна Мадалена. — Ти не знаеш.
Киарета бе твърде ядосана, за да я слуша.
— Изглеждаш ужасно. Никой не вярва, че може да си направила нещо нередно, но виж него. — Тя махна с ръце пред себе си, сякаш да прогони заразна болест, промъкваща се в пространството между двете. — Изобщо не трябваше да те вика в дома си, като е наясно как тези жени могат да се появят всеки момент! Изненадана съм, че не са му отнели свещеническия сан. Свещеник и неговата бездарна оперна певица, че и сестра й отгоре на всичкото?
— Не го защитавам. Знам, че изглежда зле. Но, Киарета… — Мадалена умолително я погледна. — Музиката!
Киарета бавно поклати глава и просто загледа втренчено сестра си, без да каже нито дума повече.
— Той ми показваше нещо точно преди онази жена да влезе — заобяснява Мадалена. — Мисля, че навярно ще се окаже най-великото музикално произведение, писано някога, ако онова, което ми изсвири…
Не беше в стила на Мадалена да преувеличава нещата. Киарета не беше свършила с хокането, но реши да я изслуша.
— Искам да свиря тази музика повече, отколкото съм искала каквото и да било през целия си живот. — Плесна с ръце. — Можеш ли да помогнеш?
Онова, което чуваше, не й харесваше, но Киарета долови страстта в гласа на сестра си.
— Наясно си, сигурно е прекалено късно — въздъхна тя. — Ще ми се да имаше начин да помогна на теб, без да помагам на него, но предполагам, такъв не съществува. — Тя стана и оправи роклята си. — Ще говоря с Клаудио.