— Той харесва Мадалена повече, скъпа моя. Но нейният живот… и твоят, и този на Мафео, и моят…
— И този на папа и на Андреа — добави сериозно Мафео, сякаш рецитираше списък с имената на хората, за които се молеше всяка вечер.
— Да, любов моя. И този на папа и на Андреа. Искам да кажа, че животът на всеки си е само негов. Никой не може да ти каже „Избрах те“, ако не искаш да бъдеш избран.
— Но аз искам да съм избрана. — Доната се беше приближила да седне до майка си.
— Знам — отвърна Киарета и я прегърна. — Приятно е да те забелязват, нали? И е приятно да знаеш, че някой те мисли за специална. Но има нещо, което е много по-хубаво от това да бъдеш избран.
— Какво е то?
— Да избираш сам.
ШЕСТА ЧАСТ
ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Първоначално Мадалена почти не забелязваше бучката в гърдата си. Косата покрай слепоочията й беше посивяла и понякога се събуждаше схваната, но на трийсет и седем все още стъпваше леко и продължаваше да свири на цигулката си със страст, от която се замайваше и обливаше в пот.
След по-малко от три години, на четирийсетия си рожден ден, щеше да се пенсионира и да се присъедини към джиубилате. Щеше да свири, ако имаха нужда от нея и от време на време да е част от рипиено, а също така можеше да печели от даване на уроци на външни ученички, ако пожелаеше. „Хубав живот“, мислеше си, макар да й беше трудно да си представи как ще го запълва.
Но бучката продължаваше да расте и когато усети втора под мишницата си, отиде в лазарета да попита някоя от сестрите за проблема. Сестрата прокара пръсти по бучката през роклята на Мадалена.
— Боли ли те? — попита я.
— Не. Понякога, когато започвам да свиря, я усещам, но като изключим това няма нищо, което да ме притеснява. — В края на изречението тонът й се извиси въпросително. — Просто си помислих, че трябва да попитам.
— Този вид заболяване се причинява от блокиране на потока на хуморите в тялото — обясни сестрата. Тя приближи до шкафа и зарови из шишенцата и малките кутийки в него. Измъкна няколко и ги отнесе до масата.
— Ще приготвя мехлем, който да втриваш — рече тя. — Ще е черен на цвят, за да съответства на жлъчта, насъбрала се в гърдата ти.
Тя счука на ситна пудра няколко бучки минерали в мраморно хаванче, после я смеси със смлени билки.
— За да раздвижим течностите както трябва, ще смеся влажни топли елементи, защото черната жлъч е студена и суха. — Насочи се към шкафа за нещо друго. — Под знака на Сатурн ли си родена?
— Не.
— Добре, защото ако беше, щеше да е много по-трудно да те излекуваме. — Сестрата се върна с някаква тъмна тинктура. — Свали си роклята — нареди тя, докато разбъркваше съдържанието на хаванчето в груба паста с цвят на мастило.
— Вероятно малко ще те щипе, докато прониква през кожата — предупреди сестрата и започна да я маже. — Но не се притеснявай. Трябва да стигне до бучката, за да я неутрализира. — Направи превръзка и се опита да я закрепи около гърдите на Мадалена. — Ще трябва да останеш в лазарета за през нощта, налага се да ти дадем очистително. Само превръзката няма да е достатъчна.
За един месец мястото се зачерви и стана болезнено, но сестрата твърдеше, че е признак как лечението е прекалено ефективно и е разбалансирало течностите в тялото на Мадалена, насочвайки ги към огън, вместо към земя. Болезнената подута кожа, обясняваше сестрата, сега била в идеално положение за полагане на вендузи.
Местен хирург щеше да извърши процедурата. Той пристигна с куфарче, в което имаше комплект ножове и няколко стъклени вендузи. Сложи една от тях върху гърдата на Мадалена и запали свещ. Задържа пламъка под дъното на вендузата, докато въздухът в нея се загрее и издърпа силно кожата така, че да създаде вакуум. Топлината продължаваше да нараства, докато кръвта не започна да се надига като мехур под кожата на Мадалена. Когато прецени, че се е събрало достатъчно, той разхлаби вендузата с нокът. Взе един от скалпелите и спука мехура. Изцеди кръвта в чашка и я разклати пред очите си.
— Вендузите трябва да помогнат — определи той. — Кръвта наистина е замърсена.
Месеци наред пъхаха под възглавницата на Мадалена и в корсета на роклята й торбички с босилек и лимон. Тя поглъщаше арсеник, смирна, чай от пелин и настърган корен от мандрагора, разтворен във вино, сгъстено до сироп. В църквата произнасяха специални молитви за здраве над проснатото й на пода тяло. Лежеше в болничното легло, докато пиявици смучеха зърното на гърдата й. Виеше й се свят от кръвопускането от определено място в ръката й, където въздействието върху дисбаланса на течностите би трябвало да бъде най-голямо.