Днес Вивалди е заел мястото си на един от най-великите композитори на всички времена, макар масовото познание за него да се ограничава едва с няколко творби, като „Четирите годишни времена“ и известната „Глория“. Музиката, която е писал за жени вокалистки, е неизвестно съкровище, а редица от другите му инструментални композиции, от които едва няколко са включени тук, вероятно са дори още по-поразителни от „Четирите годишни времена“.
Вивалди може и да е допринесъл много за развитието на музикантките и певиците от „Пиета“, но те също са помогнали за неговото развитие. Преди да започне да работи като учител по цигулка в „Пиета“, Вивалди се е занимавал повърхностно с композиране и е бил известен предимно като изключителен цигулар. Може би в дисциплината, надеждността и постоянното високо качество на музикантките в коро е видял ценен извор, но светът на „Пиета“ се е отличавал с допълнителното предимство на ведрината на всяка затворена институция — сцена, на която личностите и политиката рядко са отклонявали вниманието от музиката. И наистина въпреки огромния му интерес към композирането на опери нито една от неговите опери не е намерила място в репертоара на съвременните компании, което ясно показва, че музикалната репутация на Вивалди се основава на музиката, писана за „Пиета“. Той е писал и за други църкви, дворове и личности, но именно музиката му за камерен оркестър и по-малко известните му религиозни творби за хорове и женски гласове носят белега на неговото величие.
Възкресението на Вивалди води до нарастване на интереса към фили ди коро в четирите венециански оспедали. Сред техните стени жените са имали възможност да разцъфтяват като музиканти, (и — както наскоро се установи — като композитори), докато венецианското общество като цяло не проявява подобен интерес към развитието на изключителен талант у своите собствени дъщери. За жалост за вековете съществуване на „Пиета“ не е открит нито един дневник на някоя възпитаничка. Оцелели са предимно детайли от архиви и други административни книги, които разказват за хилядите животи, прекарани там. Може би Мадалена, Киарета, Анна Мария и останалите героини от „Четирите годишни времена“ ще помогнат да заговорим вместо тях.
РЕЧНИК
Авогадори ди Комун (Avvogadori di Commun) — група благородници, отговорни за регистрирането на патрицианските бракове в съответствие с венецианските закони, защитаваща чистокръвността на аристокрацията.
Аналой — специална поставка за книги или икони в църква.
Атива (attiva, мн. ч. attive) — музикантка или певица на второ или по-високо ниво на обучение, която влиза в хора или оркестъра.
Баута (bauta, мн. ч. baute) — традиционна комбинация от черна качулка, бяла маска и черна тривърха шапка, носена по време на карнавала, но също така и когато човек е искал да скрие идентичността си.
Бролио (Broglio) — площад, свързващ Пиаца Сан Марко с венецианската лагуна, днес известен като Пиацета.
Буркиело (burchiello, мн. ч. burchielli) — малка лодка, характерна за каналите на Венеция.
Ведута (veduta, мн. ч. vedute) — рисунка, представяща изглед от Венеция.
Верита (verita) — истина. Заглавието на операта на Вивалди „La Verita in Cimento“ е свободно преведено като „Истината на изпитание“.
Виледжиатура (villegiatura) — дълъг период през лятото, през който богатите венецианци отиват да живеят във вилите си в провинцията.
Джиубилата (giubilata, мн. ч. giubilate) — почетно име, под което била известна всяка пенсионирала се възпитаница на коро.
Дневна служба — предписаният ред от молитви в рамките на един ден. В текста са споменати като молитви в шест, девет, дванайсет часа на обяд, така и вечерна, нощна и молитва около изгрев слънце.
Дож (Doge) — титла, давана на главата на Венецианската република.