Игуменката застана пред момичетата. Лицето й бе образец на спокойствието, с изключение на две играещи бръчици между веждите й, които се опитваше да изглади.
— Момичета — започна игуменката. — Навън цари тревожна суматоха и съжалявам, че трябваше да станете свидетелки на всичко това.
Пое дълбоко дъх, все едно се канеше да продължи, после затвори уста и сведе поглед надолу.
— Това е всичко — рече тя. — Ще се отправим към трапезарията, където за вас е сервиран обяд. — После се извърна и излезе от църквата.
Момичетата влязоха в залата, където млади послушнички сервираха плата с печено месо и зеленчуци, и купи с качамак. Игуменката подхвана благодарствена молитва за храната и момичетата я последваха, но точно когато седна, в трапезарията влетя монахиня със заплетено в краката й расо. Приведе се над игуменката и й каза нещо, което накара по-възрастната жена да стане и да направи знак на Гелтруда и другата придружителка да я последват навън. След няколко минути двете жени се върнаха.
— Гондолиерът е тук — съобщи Гелтруда на момичетата — и е дал да се разбере, че е най-добре да потеглим незабавно. Ще се наложи да оставите яденето, но можете да си вземете по парче хляб.
Едно от момичетата, които седяха срещу Мадалена и Киарета, посегна да грабне голямо парче месо, но мрачните лица на придружителките накара стомаха на Мадалена да се свие и тя се дръпна от масата.
Киарета гледаше как момичето дъвче месото и протегна ръка към платото, но Мадалена я спря.
— Вземи хляб и ела!
В двора Мадалена забеляза гондолиера да кръстосва напред-назад и от време на време да поглежда през шпионката на входната врата.
— Чуй — каза Киарета и стисна още по-силно ръката на сестра си. Високите стени и покритите пасажи не можеха да заглушат напълно възторжените викове и дюдюкането, съскането и крясъците, клетвите и дрезгавите освирквания, долитащи отвън.
Придружителките бързо поведоха момичетата към гондолиера. Без да си дава сметка, че девойките могат да го чуят, мъжът се обърна към едната от двете жени.
— На Понте деи Пуни имаше бой, но полицаите дойдоха и го прекратиха, затова побойниците решиха да се прехвърлят тук. Биеха се на мястото, откъдето трябваше да ви взема.
— Гондолата отвън ли е? — попита жената, а в гласа й прозвуча невероятна тревога и едно от момичетата до Мадалена се разциври.
— Не. Оставих я при „Сан Себастиано“. Мисля, че ако тръгнем по този път, ще успеем да стигнем до там — и пак надзърна през шпионката. — Тълпата все още не е чак толкова огромна, а пред портата няма никого. Но трябва да тръгнем веднага! — Без да дочака отговора на жената, гондолиерът отвори външната врата и каза на момичетата да го последват.
Мадалена и Киарета вървяха на опашката на групата, забързала към „Сан Себастиано“. Киарета се спъна в камък и здравата се изтърси върху тротоара, като охлузи коленете си и си изкълчи лакътя. Мадалена я хвана за едната ръка и я подкрепяше, докато сестричката й правеше малки и болезнени стъпки.
Гелтруда хвана Киарета за другата ръка.
— Побързай — подкани я. — Другите са много напред, едва ги виждам.
Точно в този момент дузина мъже се появиха тичешком покрай канала. Гелтруда загуби равновесие и здраво хвана момичетата, да не би тичащите да ги избутат във водата.
Преди да са успели да подновят ход, се появи нова лавина от тичащи, този път смесица от мъже и жени от различни възрасти; те се блъскаха и се обиждаха.
Киарета изписка, когато почувства как някакви ръце обгръщат кръста й, повдигат я и я свалят в малка плоскодънна лодка. Друг чифт ръце стори същото с Мадалена и след миг Гелтруда и двете момичета седяха в пеотата до мъж и една жена с двете им деца, момче и момиче на възраст колкото двете сестрички.
Гелтруда поемаше огромни глътки въздух, докато се обръщаше към небесата да им изпратят закрилата на светците. Мъжът изръси серия ругатни, докато обръщаше лодката в канала, който вече беше задръстен. Киарета и Мадалена скриха лица една в друга и само от време на време надничаха, за да се огледат наоколо.
— Добре ли сте? — попита ги жената.
Момичетата кимнаха, без да продумат.
— За Николоти ли сте, или за Кастелани? — полюбопитства момчето.
Мадалена го изгледа втренчено.
— Николоти или Кастелани? — повтори момчето.