Мадалена запали своята свещ, затвори очи и прошепна:
— Моля те, благословена Божия Майко, помогни ми да свиря много, много по-добре на цигулка. — Отвори очи и тръгна обратно към възрастните придружителки. Спомни си за нареждането им, обърна се назад и се прекръсти. — Също така благослови дожа и „Пиета“. — Замисли се за момент, загледана в черния пушек, който се виеше от свещта й към тавана на параклиса. — И, моля те, благослови Киарета и й дай здраве. — Прекръсти се отново и се присъедини към останалите.
Киарета коленичи пред олтара.
— Моля те, Боже — рече тя, — направи така, че аз да съм дамата от лодката.
ПЕТА ГЛАВА
Киарета трепна, когато Мадалена се опита да прекара гребена през косата й. За последно я бяха подстригали къса преди близо година, когато Киарета бе на девет и тъй като рядко биваше излагана на показ, сутрин Киарета просто буташе изскочилите кичури обратно под качулката.
— Ако плача, няма да съм красива — простена тя.
— Ако не те среша, ще бъдеш единствената, която ще носи качулка и шапка. — Мадалена спря и погледна сестра си. — Това ли предпочиташ?
Киарета нищо не отвърна, но се прегърби на стола в съблекалнята в близост до балкона на църквата, напрегна рамене и мълчаливо понесе услугите на сестра си, докато косата й не заблестя като бледозлатиста мед, посипала се по гърба й.
— Така — въздъхна Мадалена. — Седни и ми подай фибите.
Сестра й се надвеси над нея, а Киарета се заслуша в тихото й дишане и почувства топлината на дъха й върху бузата си. Вдигна очи към Мадалена и почувства как я залива огромна любов към сестра й, която беше толкова близко, но нямаше представа, че е наблюдавана.
Доволна от свършеното, Мадалена напъха собствената си коса под качулката, готова да започне деня. За разлика от този на Киарета, нейният щеше да е напълно обикновен.
— Дай да ти облечем роклята — каза тя, — а после трябва да сляза долу. — Прокара пръсти по копринените поли на роклята, оправи меките й дипли и я подаде на Киарета.
По-големите момичета от хора, с непокрити глави и навити на ниско скромно руло коси, се втурнаха в съблекалнята, понесли концертните си униформи — скромни черни или тъмночервени рокли, които някои от тях бяха украсили с остра бяла дантелена якичка. Роклята на Киарета беше в различен стил, набързо купена от магазин за дрехи втора употреба в еврейското гето, когато още една от певиците се беше разболяла от инфлуенца и на някои от инициатите им беше казано, че трябва да запълнят свободните места за неделната литургия. Киарета се радваше на роклята си, ушита за някое богато момиченце и напълно подходяща за празник. Корсажът в цвят на слонова кост разкриваше ключиците й над няколко реда изящни дантелени къдри. Полата беше в същия цвят и изшумоля, когато момичето се завъртя на обутите си в чорапи крака.
После лицето на Киарета помръкна.
— Съжалявам, че няма да си там — каза на Мадалена. — Мислех, че ти ще си първа.
Последната година беше трудна за Мадалена. Свиреше на цигулка вече от няколко години, когато Лучана й каза, че часовете й ще бъдат намалени, за да се заеме с овладяването на друг инструмент.
— Свиренето ти на цигулка е достатъчно добро, макар малко недисциплинирано, но разполагаме с достатъчно момичета на струнните инструменти. — Лучана бе отместила поглед встрани, когато съобщаваше новината на момичето, сякаш да избегне несправедливата си оценка. — Можеш да слизаш в залата и да свириш в свободното си време, ако желаеш. Това ще ти помогне да запазиш уменията си, в случай че имаме нужда от теб за някое рипиено, но няма да бъдеш избрана за атива.
— Но аз разполагам едва с няколко свободни минути на ден… — започна Мадалена.
Лучана вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— Направих щедро предложение с ценен инструмент и чувам оплаквания? Може би трябва да размисля.
— Извинявайте, маестра.
— Трябва още по-упорито да се опитваш да бъдеш полезна. Като приятелката ти Анна Мария. Разбираш, че не става дума за онова, което ти искаш. Коро е гръбнакът на „Пиета“. Всяко момиче, получило музикално образование, ще бъде използвано както маестро Гаспарини сметне за нужно.
— Разбирам, маестра — отвърна Мадалена, свеждайки поглед надолу.
— И кой знае? — Тонът на Лучана омекна така неочаквано, че Мадалена изненадано вдигна очи към нея. Челото на маестрата се сбърчи от престорена загриженост и тя потупа ръката на момичето с такъв престорен майчински жест, че Мадалена се сви. — Може би всичките тези умения един ден ще ти донесат предложение за женитба.