Солистката застана в края на балкона. Направи малка стъпка напред, докато акомпаниментът утихваше и накрая останаха само една цигулка и челото. Гласът й прониза въздуха с една-единствена нота, която девойката задържа, подобно на скъпоценен камък, преди да продължи с мелодията.
Когато оркестърът пак се включи, Киарета впери поглед към другия край на църквата, в изображението на Дева Мария и се опита да си представи какво би било да има такова меко закръглено тяло. После хорът отново издигна глас и тя потъна в чистия звук.
— Kyrie eleison, „Господи, имай милост“ — повториха те. Киарета накара гласа си да полети през църквата към благословената Дева, която чуваше молитвите на вярващите дори когато бяха скрити зад пеенето на хор.
Без цигулката мислите на Мадалена помръкнаха. Единственото, което искаше, бе да се сгуши в леглото и да не прави нищо. Следващата неделя, когато редовният състав фили ди коро се беше съвзел достатъчно, за да се върне към задълженията си, настроението на Киарета бе също толкова мрачно, докато двете сестри се разхождаха из двора по време на почивката.
— Мразя това място — рече Киарета.
— Не го мразиш. Просто си отегчена — отвърна Мадалена. — Пък и можеш ли да ми кажеш къде другаде би предпочела да бъдеш?
За секунда от мрачното настроение на Киарета не остана и следа и тя се завъртя пред сестра си.
— Бих предпочела да съм на сцена! Да съм оперна певица!
Мадалена избухна в смях.
— Откъде знаеш за това? И каква роля може да има в операта за момиче, ненавършило дори десет години?
— Не исках да кажа сега — отвърна Киарета. — Когато порасна. Има едно момиче, Антония Морозини, което идва на уроци, а после се прибира у дома. Познаваш ли я?
Мадалена поклати глава.
— Баща й е член на Конгрегационе, живеят на Канале Гранде. Казва, че във Венеция има много жени, които притежават дузини прекрасни рокли. Някои от тях пеят в операта, а други… Ами, предполагам, работата им е просто да бъдат красиви така, че да накарат мъжете да пожелаят да се грижат за тях. Не съм сигурна как точно става.
— Само да бъдат красиви? Това не е работа.
— В операта има хора, облечени като богове, които се спускат от облаци — продължи Киарета, без да обръща внимание на коментара на Мадалена. — Антония ходи там през цялото време. Разправя, че е прекрасно! — Отново направи пирует, докато пропяваше последната дума.
— Киарета, успокой се, ако не искаш да получиш само хляб и вода за вечеря.
— Добре — простена тя, — но ако не мога да пея в операта, тогава ще се омъжа за някой богаташ.
— Ако щеш се омъжи за самия дож — не ми пука, но, моля те, не ни създавай проблеми!
Киарета въздъхна и се върна към нормалния си ход.
— Мадалена? — рече тя след няколко секунди. — Мислиш ли, че ще стане? Не искам да оставам тук завинаги.
Мадалена отмести поглед, но нищо не каза.
„Ако не мога да свиря на цигулка, наистина не знам какво искам“ — помисли си и затвори очи, за да се опита да изпразни съзнанието си. Киарета я изгледа втренчено, очаквайки отговор на своя въпрос, но такъв не последва.
Скоро Киарета бе прехвърлена в отделението на девойките и отново започна да спи до сестра си. Беше спечелила малко пари от представленията на хора; добавени към мизерната сума, изкарана в резултат на неумелото й представяне в работилницата за дантели, те бяха достатъчни да се сдобие с малък скицник и молив, подобни на онези, които сестра й си беше купила преди няколко месеца. Колкото и малко да бяха личните вещи на Мадалена, те сякаш й бяха помогнали да си създаде живот, отделен от този на сестра й. Скицникът, вече наполовина пълен с рисунки на ангели с красиви крила и цветя, растящи в пукнатините между камъните в двора, бе най-ценното й притежание.
— Как ще ги различаваме? — попита Киарета, когато разопакова покупката си и видя, че скицникът, купен от същата книжарница, е идентичен с този на сестра й.
Мадалена сложи копринен книгоразделител в своя, за да го различава от пръв поглед, но на следващия ден пак измъкна погрешния скицник от сандъка, който делеше с Киарета. Седна на крайчеца на леглото си и набързо нахвърли лицето на спящата Киарета в нейния скицник, после написа под рисунката: „Имам идея“, оформяйки всяка от буквите бавно и внимателно, понеже не беше имала много възможности да усъвършенства писането.