Когато влезе в залата, Лучана се престори, че не я забелязва и Мадалена започна бавно да отваря калъфа на цигулката си, прехапала устни, сякаш и най-слабото проскърцване щеше да я издаде. Изваждаше лъка си, когато чу маестрата да удря с длан по масата.
— Преди да започнем за днес — рече тя, — трябва да се погрижа за едно нещо.
Лучана гледаше към Мадалена така многозначително, че другите фили също се извърнаха към нея.
— Очевидно е — каза маестрата на момичетата, — че някои от вас не разбират: тук ние работим.
Мадалена усети пулсиране в слепоочията си. Анна Мария се премести достатъчно близо до нея, за да я докосне незабележимо, а Лучана продължи:
— Това не е стая, пълна със солистки. Вие сте членове на оркестър. Работата ви е да свирите музиката, сложена пред вас, да упражнявате мелодиите, които са ви дадени.
Лучана отново гледаше към Мадалена.
— Сото маестре са наясно как по най-добрия начин да подпомогнат развитието ви, познават методите ни. Затова винаги съм смятала, че трябва да наемаме възможно най-малко външни учители. Всички сте тук от достатъчно дълго време, за да разпознавате онова, което е в разрез с обичайното, но, изглежда, някои не съумяват, а когато преценката по тези въпроси липсва както у ученичката, така и у учителя й… — гласът й се снижи до ръмжене, докато се обръщаше пак към цялата група — така нанасяте вреда на коро. На „Пиета“. И кой знае какво може да излезе от това?
Не изрече нищо повече, остави останалото на въображението на момичетата, приближи до стола си и седна. Направи знак на ученичката си да заеме мястото й, обръщайки гръб към Мадалена. Останалите фили се насочиха към определените им места възможно най-бързо, прекалено засрамени дори да си разменят по някой и друг поглед.
— По-добре да отидеш да поговориш с нея — прошепна Анна Мария.
— Знам. — Мадалена седеше неподвижно.
— Сега, преди да е започнала. — Приятелката й я побутна по гърба и Мадалена се затътри към маестрата.
— Да? — вдигна поглед Лучана.
— Само исках да ви кажа, че съжалявам. Той се опитваше да ме научи… — Той се опитваше да ме научи как да не се чувствам незначителна.
— Не ме интересува. Наясно си, никога не съм одобрявала специалната малка уговорка. — Сумтенето на Лучана проехтя из цялата зала, силно като пръхтенето на кон. — Между другото, сигурна съм, че ще си доволна да разбереш, че маестро Вивалди твърде успешно съумя да се оправдае пред приората и Конгрегационе. Според тяхната височайша преценка не е необходимо да го уволняват или пък да спират уроците му. Освен това решиха, че няма за какво да те обвиняват и в случая два дни на хляб и вода са достатъчно наказание.
Мадалена почувства как потръпва от облекчение.
— Но го порицаха най-строго — продължи Лучана, — а ти, Мадалена, трябва също да се смяташ за такава. — Маестрата поклати глава и изви устни. — Танци! — Отвратена се извърна настрана. — А сега ме остави, ако обичаш.
Филите чуха всяка дума на Лучана, каквото бе и намерението на маестрата. Мадалена се обърна да се отправи към мястото си и всички внимателно се съсредоточиха върху музиката, измервайки я скришно с поглед, докато минаваше покрай тях. Тя почти не ги забелязваше. Наказанието на хляб и вода не беше нищо. В края на краищата, животът й не беше свършил.
Следващата седмица я посрещна един потиснат Вивалди.
— Сигурно съм ти причинил голям срам — рече й.
Мадалена отмести поглед встрани, прокара пръст по лъка си.
— Конгрегационе не бяха радостни от моя — ексцентричен, мисля, го нарекоха — стил на преподаване — обясни той. — Уверих ги, че това не ми е стилът като цяло, а просто моментно хрумване.
— Съжалявате ли, че ви е споходило? — Гласът на Мадалена едва се чуваше, пръстите й продължаваха да си играят с лъка.
— Уверявах ги отново и отново, че ужасно съжалявам, но изобщо не го мислех. — Вивалди потисна смеха си. — Казаха ми да не си позволявам повече волности, що се отнася до теб… до фили ди коро.
„Съжалявате ли, че танцувахте с мен?“ Мадалена толкова се страхуваше от отговора, та не смееше да зададе въпроса си на глас. Вивалди вече бе извадил цигулката от калъфа и сега наведе глава над струните, за да провери една от тях. Въздъхна и, връщайки инструмента в калъфа, приближи до печката и застана с гръб към ученичката си.