— Коро е… многокомпетентен. Но къде е искрицата съвършенство? Заявих им, че ако те не се интересуват от това, то тогава и аз нямам интерес да бъда тук. — Засмя се на себе си и се обърна. — Разбира се, блъфирах. Не мога да си позволя да загубя тази работа.
Върна се при Мадалена, която продължаваше да прокарва пръсти по отпуснатите косми на лъка.
— Толкова си мълчалива — отбеляза той. — Какво има?
„Съжалявате ли, че танцувахте с мен?“
Момичето не отвърна и маестрото продължи:
— Те не спираха да ми обясняват колко много уважават преценката ми за потенциала на филите и какво свободомислие били проявили, когато ми позволили да прекарвам известно време с теб. Все пак подчертаха, че трябвало да те подготвя за трета цигулка. Изглежда аз съм единственият, който вижда непоследователност в действията и мислите им, но как е възможно толкова много велики граждани на Венеция да грешат?
Той изсумтя.
— От мен се очаква да направя идеални първите цигулки… независимо дали притежават необходимите качества, или не. И да правя трети цигулки от момичета като теб. — Маестрото взе цигулката си и отново започна да я настройва. — Затова ще възприемем различен подход — в случай че все пак решиш да ме погледнеш.
Мадалена вдигна очи.
— „Различен“ „нищо специално“ ли означава?
— Какво? Толкова тъжно? Разбира се, че ще бъде специален. Няма да допусна да изпадаме в мрачни настроения. И няма да допусна да станеш най-обикновена, не и ако зависи от мен. Дори ако се налага да открадвам по някоя минута от време на време, за да го правя.
— Съжалявате ли, че танцувахте с мен? — Изрече го накрая.
— Само съжалявам, задето не мога да го сторя отново. — Той сви рамене. — Между другото, мислех по въпроса и стигнах до извода, че са прави. Въображението ти не ти позволява да станеш атива. Ти свириш, за да доставяш удоволствие на самата себе си, а това няма особена тежест на подобно място.
— Искам да доставям удоволствие на вас — рече Мадалена и очите й се наляха със сълзи.
Вивалди бавно изпусна въздух през стиснатите си устни, кичурът коса на челото му леко се повдигна.
— Не разбираш. Ако не беше възпитаница на „Пиета“, а аз — свещеник, и ако живеехме някъде другаде във Венеция, бихме могли да извадим цигулките си и да свирим така, че да доставим удоволствие на душите си. — Докато говореше, гласът му се стегна. — Но действителността е друга. „Пиета“ не отглежда теб и не плаща на мен да си доставяме взаимно удоволствие.
„Ако живеехме във Венеция?“ В главата й се завъртяха множество образи: всекидневна, огън, цигулки, танци.
Вивалди я гледаше въпросително.
— Разбираш ли?
Виденията изчезнаха и тя отново се озова в стаята за упражнения. Усети студа и потръпна.
— Да.
— А ако скоро не седнеш на стола на третата цигулка… — Нямаше нужда да завършва. Конгрегационе нямаше вечно да поддържат една провалила се цигуларка.
Мадалена заби поглед в пода.
— Мисля, че ако нямах музиката… — Дори не можеше да довърши мисълта си.
— Щеше да умреш? Не мисля, че ти е ясно колко добре те разбирам. — Той замълча. — Бих желал да повдигна лицето ти, но ми е забранено. Искам да ти кажа една тайна, но ще трябва да ме погледнеш в очите.
Тя се подчини и забеляза напрежението в погледа му.
— Не си спомням някога да съм избирал свещеническия сан — започна Вивалди. — Баща ми е бръснар, който свири на цигулка в оркестъра на „Сан Марко“. Притесняваше се за бъдещето ми… — Гласът му замря, очите му се зареяха в далечината. — Никога не съм бил здрав, никога не съм можел да дишам достатъчно добре и имам сърдечни проблеми. Родителите ми са смятали, че ще умра още преди да съм навършил месец. Когато навърших петнайсет, ме подтикнаха да стана свещеник. Не бих казал, че силно съм се съпротивлявал — в края на краищата, винаги щях да имам работа. А и всички мислехме, че ще ми подхожда. От детските си години не съм се разделял с молитвеника си. Молитвите ме успокояват и през повечето дни присъствам на светите служби толкова често, колкото ми е възможно.
Той беше възрастен човек, свещеник, мъж, и колкото и да й се искаше да научи историята на живота му, колкото и да й се искаше тя да е тази, на която той да я разказва, Мадалена изпитваше неудобство, като я слушаше. Но го остави да продължи.