Гостите се засмяха и се насочиха към масата, като разговаряха помежду си. Киарета остана назад, не беше сигурна какво трябва да прави, но Антония я хвана за ръката.
— Ще седнеш до мен. Така каза майка ми.
Антония я поведе към единия край на голяма маса, блестяща от годините усърдно излъскване и полиране. По средата горяха свещи и пламъците им се отразяваха в трите сребърни блюда, отрупани с плодове и разпръснати по дължината на масата.
— Първо ще сервират стриди, след това — супа — обяви Антония.
Сърцето на Киарета се сви. „Нямам представа какво е стриди — помисли си мрачно, — но супа ям всеки ден. Ако това е всичко, което ще ядем, значи са ме лъгали.“
Появиха се слуги, понесли кани с вино, което изсипваха в бокали, изработени от муранско стъкло. Киарета забеляза, че пълнеха дори чашите на филите и побутна Антония.
— Дават ни вино?
— Половин чаша — отвърна приятелката й и сбърчи нос. — И без това не ми харесва. Ще ти го разредят с малко вода, ако пожелаеш.
Влязоха още слуги, понесли табли с морски дарове.
— За синьорините? — попита с усмивка един от тях и сложи по две стриди в чиниите им. Съдържанието на черупките беше с цвета на курешките, които големите крайбрежни птици оставяха по Рива и изглеждаше също толкова слузесто.
— Ще ядем това? — обърна се Киарета към Антония.
— Стрида е! Вкусна е. — Антония вдигна черупката към устните си. — Вкусът е свеж, като на самия океан.
Ако океанът поне малко приличаше на каналите, то със сигурност не беше свеж. Киарета побутна сивкавата субстанция в черупката, видя я как се разтресе, а Антония вече изваждаше месото на втората си стрида.
— Не дъвчи, направо гълтай — прозвуча глас от другата й страна.
Тя сложи стридата в устата си, задържа я за момент, после затвори очи и я преглътна. Задави се. Имаше чувството, че по гърлото й се плъзга слуз, също както когато загряваше за пеене. Очите й се наляха със сълзи, усети слюнката да се събира в устата й.
— Вземи — обади се пак гласът и тя усети някаква салфетка да докосва устата й. Вдигна очи към брата на Антония, Клаудио. — Предполагам, доста е шокиращо как хората могат да ядат нещо толкова противно на вид — рече той.
— И вкусът му е противен — отвърна Киарета. — Извинете. Май не е особено учтиво от моя страна.
— Но искрено — отбеляза Клаудио като я гледаше така, все едно желаеше да добави още нещо. Жената от другата му страна го заговори, той се извини и се обърна към съседката си.
Сервираха супата и макар че беше вкусна и в нея имаше дребни късчета месо и зеленчуци, настроението на Киарета стана още по-мрачно. Купа бульон и отвратителната буца в стомаха й не покриваха очакванията й.
После разчистиха купите и слугите започнаха да внасят ястие след ястие — печен фазан, телешки дроб, говеждо месо. Връщаха се отново и отново и я питаха дали не иска още от това или онова, слагаха разноцветни купчини зеленчуци в чинията й, сипваха един сос върху едно ястие и друг — върху друго.
Яде, докато не престанаха да внасят храна. Довършваше хапката си, когато Бернардо Морозини се изправи.
— Имаме и сладкиши за вас — започна той, — но предлагам да ги запазим за по-късно, а сега да се оттеглим в другия край на портегото. Аз лично чаках прекалено дълго, за да се насладя на изпълнението на нашите гостенки. Приемливо ли е за вас? — Обходи масата с изпитателен поглед, но гостите вече отместваха столовете си назад.
Клаудио бе сред първите, които станаха от местата си.
— Синьорина — рече той и дръпна стола на Киарета. Искаше й се да се почувства изискана, когато става и му благодари, но стомахът й сякаш беше станал голям колкото главата й. Усети, че всеки момент ще се оригне, но за щастие Клаудио вече бе тръгнал да кавалерства на друга дама и никой не я чу.
Филите се събираха и двете с Антония се присъединиха към тях. Да пееш с препълнен стомах не беше толкова приятно, колкото Киарета си беше въобразявала. Чувстваше се сънлива и се страхуваше да си поеме дълбоко въздух, да не би после той да излезе от нея шумно като експлозия. Но отразената от мраморните подове музика звучеше невероятно богата и различна в сравнение с онова, което чуваше от балкона на църквата, а по лицата на гостите бе изписано такова одобрение, че след няколко минути почувства как гласът й струи от нея, подобно на топлина от въглени.
Дойде време за изненадата. Антония беше казала на маестрата кои са любимите песни на баща й и маестрата бе избрала една, не твърде неприлична за момичетата.