След кратката интродукция на лютня, Киарета подхвана солото си:
Антония и останалите фили се присъединиха към пеенето, гласовете им изпълниха портегото.
Момичетата завършиха песента, а бащата на Антония избърса очите си. Киарета се огледа, замаяна от бурните аплодисменти. Опита да види дали Клаудио също ръкопляска, но не го откри. Вместо това погледът й се спря върху избраника на Антония. Забеляза в очите му нещо по-различно, някакво скрито изражение, което не разбра. Без да знае защо, изведнъж усети кърпичките, притиснати към ребрата й. Извърна взор и повече не го вдигна, докато аплодисментите не стихнаха.
Нощта се спускаше, когато фили ди коро слязоха по стълбите и започнаха да се качват на гондолата, която щеше да ги откара обратно у дома. Неколцина от гостите щяха да ги придружат до „Пиета“, сред тях — Клаудио и кандидатът за ръката на Антония. Мъжете седяха на чист въздух, докато момичетата се скупчваха в кабината, треперещи от влажния въздух.
Киарета бе твърде изморена, за да приказва, затова отпусна глава на рамото на момичето до нея и се заслуша в бъбренето наоколо. Затвори очи и се върна към мечтите си да бъде кралица в къща като тази, да има съпруг, който да е по-млада версия на бащата на Антония, но също толкова мил и щедър. Щеше да носи перли в косите си и цветя, затъкнати в деколтето…
Трябва да се беше унесла в сън, защото следващото нещо, което усети, бе удрянето на гондолата в дока. Излезе от кабината и забеляза, че мъжете, които ги изпращаха, си бяха сложили черни шапки и наметала, а лицата им бяха скрити зад бели маски. Клаудио стоеше на дока и все още държеше маската си в ръка, докато даваше нареждания на гондолиера да се върне без тях.
Когато Киарета се прехвърляше през релсите на гондолата, един от маскираните мъже я хвана за ръката. Повдигна я и ръцете му се плъзнаха под долната й фуста, докоснаха краката й зад коленете, а пръстите пропълзяха нагоре по бедрата й, почти до самия им край. Поразена, тя се отскубна и не се обърна, докато не стъпи на дока. Тогава погледна назад и съгледа червената жилетка изпод гънките на наметалото му, както и златния ръб на черната кесия, отразил светлината на факлите.
ОСМА ГЛАВА
Киарета не сподели с никого, дори с Мадалена, какво бе направил мъжът. Следващите няколко пъти, когато Антония идваше на урок, тя я избягваше, защото до известна степен имаше чувството, че по някакъв начин вината за случилото се е нейна. След няколко месеца случката избледня в съзнанието й. И тогава обсъждането на женитбата на Антония бе рязко прекратено. Баща й се бил ядосал, майка й била разстроена, но на Антония й казали само, че детайлите не са подходящи за ушите на младо момиче.
Киарета разбра, че приятелката й няма да се омъжи за него и си отдъхна с облекчение. Подигравателната замръзнала усмивка върху бялата маска се връщаше в паметта й от време на време, без да я е викала, сякаш за да каже, че с подобно прикритие никой никога не може да е виновен за нищо и мълчанието е цената за запазване на собственото й благоприличие.
Скоро Киарета бе погълната от подготовката на оратория, която, както обясниха на момичетата, можела да е последната, написана от Франческо Гаспарини за „Пиета“.
— Той умира ли? — обърна се Киарета към момичето до нея.
Беше спирала поглед върху маестро ди коро само един или два пъти, защото славата му бе невероятно огромна и обикновено се появяваше само когато трябваше да се репетира и дирижира премиерата на негова нова творба. Все пак, нещо в начина, по който гласовете на всички се променяха, когато се споменаваше името му, го правеше да изглежда толкова важен, колкото и самия дож.
— Не, разправят, че щял да се пенсионира — отвърна момичето.
— Отново — изсумтя друга хористка зад гърба й.
Киарета не беше запозната с шегата, за разлика от Анна Мария.
— Вече никой не е доволен от него — обясни по-късно тя на Мадалена и Киарета. — Твърдят, че трябвало да е тук по-често, а музиката, която изпраща, е просто нови аранжименти, нищо оригинално.
— Откъде знаеш толкова много? — учуди се Мадалена.
— Просто стоя близко до маестрата и чувам разни неща.