Траеше по-малко дори от минута и двамата изсвириха мелодията отново, после пак. Мадалена се спираше с наслада на всяка нота, преди да я свърже със следващата, не вдигаше пръсти от грифа от страх да не би музиката да се изплъзне от ръцете й.
— Прилича на падащи листа — каза тя, когато свърши.
— Или снежинки. — Той се усмихна. — Написах партията на третата цигулка специално за теб, Мадалена Роса. За моята малка поетеса. Днес се бориш за място в коро, но когато пораснеш, ти ще бъдеш тази, която ще молят да остане в него до края на живота си, ако това е, което искаш.
— Искам, ако и вие сте тук. — Музиката все още звучеше в главата й, гласът й прозвуча далечен и замечтан.
Вивалди отмести поглед встрани и лицето му помръкна.
— Не мога да ти го обещая, а и, между другото, ти самата ще станеш учителка и няма да имаш нужда от мен.
— Не мога да си го представя.
Той изпитателно я погледна.
— Малка моя, няма да си тръгвам утре. Но знаеш, че възгледите на Конгрегационе са твърде користни и ако решат, че могат да имат добър резерв от музика и добре тренирани за нея цигуларки, вероятно ще сметнат, че ще минат и без мен, поне за известно време.
Чувството на блаженство, което й бе донесло музиката, мигновено изчезна. Мадалена се заигра с пръстите си, опитвайки се да накара внезапният страх, който караше сърцето й да подскача лудо, да отстъпи.
Конгрегационе може и да са в състояние да минат без него, но не и аз.
— За какво мислиш? — Гласът на Вивалди бе преминал в шепот.
— За това, че не знам какво бих правила, ако си тръгнете — изстреля на един дъх. „Не казвай нищо повече — заповяда си. Недей да постъпваш като глупаво момиченце.“ — Но сега вие сте маестро деи кончерти — завърши тя. — Това нищо ли не означава?
— Просто титла и още по-голяма причина да се отърват от мен, защото заради нея трябва да ми плащат повече. И, разбира се, ако и когато Гаспарини се върне, аз сигурно ще изглеждам като истинска екстравагантност.
Той посегна и хвана ръката й.
— Разстроих те.
Мадалена кимна и прехапа устни, за да спре треперенето им. Чуваше дишането му, но той не каза нищо, а тя нямаше смелост да го погледне в очите.
— Трябва да ме чуеш, Мадалена Роса — каза той, нарушавайки мълчанието. — Не контролирам действията на Конгрегационе, но докато съм тук, ти винаги ще бъдеш защитена.
Вивалди продължаваше да държи едната й ръка. Мадалена наведе глава и опря чело на другата си ръка, за да скрие сълзите си от него.
— Никой, освен Киарета и Анна Мария не го е грижа за мен — рече тя. — Искам да кажа, освен вас.
— Мен наистина ме е грижа — отвърна маестрото. — Може би повече, отколкото си даваш сметка.
Беше преместил стола си по-близо и протегна ръка да привлече девойката към себе си. Тя зарови лице в гърдите му и колкото й да й се искаше да контролира шумното поемане на дъх и потръпването на раменете, които щяха да я издадат, че плаче, не успяваше. Усети устните му, притиснати към задната част на шията й, веднъж, после още веднъж.
От шока сълзите й секнаха. Единствено влажните кръгове, които дъхът й бе оставил върху ризата му, показваха, че не е спряла да диша напълно. Искаше й се да вдигне лице, но се ужасяваше от мисълта, че ще се озове съвсем близо до неговото, затова остана напрегната до гърдите му.
— Наплака ли се? — попита я той и се дръпна назад.
— Така мисля — отвърна Мадалена.
Сега го гледаше, виждаше как очите му леко се плъзгат по лицето й и поглъщат всяка извивка от него. Засрамена, тя изтри с пръсти мокрите си страни.
Устните му доближиха на няколко сантиметра от нейните и тя почувства сладост, която се събра в стомаха й и потегли нагоре към гърлото.
Вивалди се отдръпна.
— Не — изрече той. — Съжалявам. — Стана, и като се прекръсти бързо, измърмори нещо под носа си.
Мадалена имаше чувството, че нещо в нея се беше разкъсало и по някакъв начин вътрешностите й бяха станали част от него, а тя не можеше пак да си ги получи, ако той не я прегърнеше отново и не я целунеше.
Той е свещеник, напомни си и също се прекръсти.
— Света Дево, изпълнена с милост — прошепна. — Бог е с теб…
Внезапно усети тялото си под униформата.
„Аз съм жена — помисли си — не момиченце.“
— Божия майко, моли се за нас, грешниците — прошепна тя с жар, каквато не бе изпитвала никога преди. — Грях е, да искам да го целуна, но е факт. — Сега и в часа на нашата смърт. Амин.