Без да му обръща внимание, Мадалена подреди листите на „Ниси Доминус“ за контраалт и оркестър. Започна да тананика началните строфи и след секунди маестрото се озова до нея, сграбчвайки листите.
— Мислиш ли, че ще можеш да го изсвириш, ако го пренапиша за теб? Една цигулка вместо оркестър, сопрано вместо контраалт, а Анна Марна да изпълнява континуо? Челото — да, това е добре, това е добре — отбеляза той, без да дочака отговора й.
До следващата сутрин успя да пренапише целия мотет и се появи с новата му версия в стаята, където репетираха трите момичета. Прекара само няколко минути с тях, преди да се втурне отново навън.
— Трябва да си отида у дома и да започна да пиша — обясни. — Ако ми възложат поръчка, трябва да съм подготвен. Чух, че кралят нямало да остане дълго.
Върху бледото лице на Мадалена бе изписан скептицизъм още преди пристигането на Вивалди и чувството си остана там и след като си тръгна.
— Ще се появим пред крал! — ликуващо рече Киарета. — Защо не си особено развълнувана?
Не кралят беше този, който изпълваше мислите на Мадалена. Лучана, с която щеше да свири един от дуетите на Гаспарини, все още не бе изгубила способността си да й играе по нервите.
— Можеш да й покажеш колко добра си станала — подхвърли Киарета. — Тя е просто изчадие адово. Помниш ли?
Анна Мария не беше наясно с шегата, но се включи в нея.
— Лучана е грозна стара вещица и сега ти свириш толкова добре, колкото и тя — отбеляза девойката, като гледаше сестрите със сериозните си непоколебими очи.
Мадалена взе цигулката си.
— Предполагам, скоро ще разберем.
Киарета и Анна Мария изръкопляскаха.
Трите разполагаха с малко време да репетират музиката на Вивалди, защото бяха хвърлили всичките си сили в подготовката на изпълнението на Мадалена с Лучана. Мадалена тайно се притесняваше, че не е готова, но нищо не казваше. През последната година Киарета бе развила навик да поглежда встрани или да пристъпва от крак на крак, по който сестра й разбираше, че нещо я притеснява. Киарета казваше „Хммм“ с особен тон и Мадалена веднага усещаше неодобрението й, особено щом говореха за Вивалди. Връзката със сестра й продължаваше да е силна и изключително искрена, но бе пострадала мъничко от деня в сала дал виолино, когато Киарета бе усетила, че Мадалена не й казва всичко по въпроса с Вивалди и целувката.
Ето защо всяко споменаване на маестрото предизвикваше възможно най-голямото неодобрение на Киарета. Никога нямаше да повярва, че Мадалена упражнява прилежно музиката на Вивалди само защото иска да се представи добре. Вярваше, че сестра й си е загубила ума по мъж — и нещо по-лошо, мъж, който никога не би могла да има. Най-добре беше, реши за себе си Мадалена, дори да не споменава името му.
В деня на концерта Лучана тежко заизкачва стълбите зад Мадалена. Стълбището се изпълваше от звука на затрудненото й дишане. Стигнаха горе и се озоваха в пространство, малко по-широко от перваз на прозорец, където можеха да се съберат шепа изпълнителки, и то само ако по време на изпълнението си стояха прави. Лучана изпъшка и се стовари върху стола, осигурен за нея въпреки липсата на място, а двете сестри и Анна Мария надникнаха през завесата надолу към залата.
Позлатени херувимчета с немирни усмивки върху лицата държаха отворени дебелите брокатени завеси на стаята отдолу. Върху мраморния под бяха пръснати кресла с меки кадифени седалки, които изглеждаха изключително удобни и Мадалена ни най-малко не се изненада, когато видя как кралят се отпуска в едно от тях. В ъгъла Вивалди разговаряше с човек от кралския антураж. Други хоросанени херувимчета свиреха на различни музикални инструменти, загледани надолу към гостите от четирите ъгъла на тавана.
Щом зърна Вивалди, сърцето й подскочи от страх да не го провали със свиренето си. Не й оставаше нищо друго, освен да продължи смело напред и да се надява на най-доброто. Групичката се настани, Мадалена вдигна цигулката и поведе първото соло на Киарета с три ноти, изпълнени в галоп, а Анна Мария й отвърна с настойчивото двунотно остинато на челото си.
— Nisi, nisi Dominus — започна Киарета и музиката се заизлива като поток.
Киарета премина към следващата част и трите се усмихнаха една на друга заради думите, които пееше. Беше безполезно да се става преди изгрев слънце, казваше авторът на псалма, мнение, което ги бе накарало да избухнат в смях по време на репетициите, тъй като бяха ставали преди зазоряване, откакто се помнеха.