— Surgite, surgite. — Гласът на Киарета подскачаше развълнувано, призовавайки светът да стане, с настойчивостта на човек, надигнал се от леглото само за да разбере, че къщата му е обхваната от огън.
Акомпаниментът на Анна Мария и Мадалена беше невероятно плавен и на Киарета не й оставаше друго, освен да се опита да изпълни залата с гласа си. Малкото помещение усилваше музиката и Киарета се загуби в звука. Към края на мотета хвърли поглед към сестра си и съзря нещо толкова неочаквано, та за секунда забрави да диша и се наложи да импровизира няколко ноти, за да си върне контрола над песента.
Лучана се беше привела над Мадалена и обръщаше листата й. Беше забелязала, че й е трудно и без да продума, бе придърпала стола си до нея, за да й помага. Киарета хвърли поглед към Анна Мария, която остави долната си челюст да увисне, за да демонстрира удивлението си.
През останалата част от концерта Лучана седеше, а цигулката и челото изпълняваха композициите на Гаспарини. По време на първото действие Мадалена гледаше настрани, но през най-трудната част вдигна очи към партньорката си, за да постигнат съгласие — точно както я беше учил Вивалди. Лучана вече я гледаше. По-късно, когато отново погледна, видя, че Лучана е затворила очи, а лицето й е омекнало така, както Мадалена никога не го беше виждала. „Вероятно е изглеждала така, като е била млада — помисли си момичето. — Значи и тя имала сърце.“
Отдолу се разнесоха силни аплодисменти, а Мадалена изведнъж обзета от стеснителност, наруши мълчанието между двете им с единствените думи, за които се сети:
— Благодаря ви.
— Не. Аз ти благодаря — отвърна Лучана.
На слабата светлина Мадалена не успя да разчете изражението й. Старата маестра се извърна към Анна Мария да я помоли да й помогне да излезе от стаята и мълчалива си тръгна.
Мадалена си тананикаше, докато със сестра й обуваха обувките си, за да слязат в репетиционната след края на обедната почивка. Киарета усети как тялото й се изпълва със същото задоволство, сякаш можеше да се сгуши обратно в леглото и да замърка като уличните котки, които се озоваваха в дворовете на „Пиета“ и се отъркваха в краката на едно или друго момиче.
Доброто настроение на Мадалена не беше намаляло през двата мрачни месеца след посещението на краля. С Киарета имаха няколко представления през седмицата по време на карнавала, много от тях — на пищни партита извън „Пиета“. Вивалди беше получил своята поръчка от краля. Оперите му носеха печалба и единственият проблем бе, че голямата му ангажираност бе причина често да отказва уроците с Мадалена. Въпреки това тя се чувстваше по-близо до него от всякога след успеха на специалния концерт пред краля, победа, за която — както той й беше подчертал — тя бе изиграла огромна роля. Толкова близо, че усещаше присъствието му зад гърба си всеки път, когато свиреше.
Мадалена и Киарета се озоваха в стаята за репетиции достатъчно рано, за да имат време да погледат надолу към Рива дели Скиавони и да се насладят на минаващото карнавално шествие. Мимове и клоуни акробати се опитваха да привлекат вниманието на маскирани мъже с черни пелерини. Дамите, скрити под блестящи маски, изобразяващи котки, птици или митични създания, пристъпваха сред пера и скъпоценности. Улични търговци предлагаха кейкове, лимони, играчки, цветя и еликсири за всяка болест.
Над всеобщата глъч звучаха гласовете на гайди и барабани, примесени с виковете на търговците, застанали зад сергиите си, опънати от Бролио към Рива и оттам — към „Пиета“. Бавни процесии от гондоли пресичаха Канале Гранде, отвеждаха групи гуляйджии до доковете на „Сан Марко“ и се връщаха с други. На дъното на гондолите се виждаха мъже, легнали върху жени. Други стояха прави и уринираха в лагуната с големи драматични арки, а приятелите им ги държаха за коленете, за да не паднат във водата. Жените хвърляха конфети и цветя, а едва крепящи се на краката си пияници хвърляха празни бутилки от вино в канала. Плоскодънни лодки с музиканти се движеха нагоре-надолу, а музиката им се издигаше нагоре към прозорците на сградите по бреговете.
За възпитаничките на „Пиета“ не можеше и дума да става да излязат навън, освен ако не им се наложеше да отидат на специално представление, като величествения годишен концерт, който щеше да се състои в покоите на дожа след няколко дни, и то — под строга охрана. Мадалена и Киарета заеха местата си сред останалите участнички в коро за началото на последната репетиция. Прозорците бяха затворени, за да не влиза вътре студът, но въпреки това гърмежът на фойерверките и високите гласове на хората по улиците се чуваха.