Пое си дълбоко дъх.
— Казах на Мадоната, че искам да стана монахиня.
Приятното изражение, с което я бе поздравил синьоре Бембо, изчезна от лицето му.
Специално ушитите за нея рокли, поканите за пеене в провинцията и в богатите домове покрай Канале Гранде, името й върху таволете? Всичко означаваше нещо.
Те имат планове за мен.
Киарета извърна очи от синьоре Бембо към приората.
— Искам да служа на нашия Бог — каза й тя, изненадана, че може да произнесе лъжа, без да й трепне гласът.
Набързо произнесе наум молитва за опрощение и добави онова, което смяташе за богохулство в списъка с неща, които не биваше да забравя да спомене при следващата си изповед. „Но тук става дума за сестра ми. Ще обясня на Бог по-късно.“
Отвори очи и забеляза, че лицето на приората се е успокоило.
— Има много начини да го сториш, скъпа. Правиш го всяка седмица с гласа си. Бог не само те чува, но — нещо също толкова важно — ти доближаваш другите до Него. — Синьоре Бембо изрази съгласието си с кимане.
„Заявявам й, че искам да се оттегля и тя се опитва да ме разубеди. Мадалена й казва, че иска да остане, а тя изобщо не я слуша. Не бива да съм искрена. Приората не го заслужава. Просто трябва да спечеля.“
— Може би е егоистично от моя страна, мадона, но съм по-загрижена за собствената си душа. — Обърна се към синьоре Бембо и го погледна изпод пърхащите си мигли — както се беше тренирала във вилата.
— Какво петно е възможно да омърсява душата ти? — В гласа на мъжа личеше пълно изключване на подобна възможност.
Погледът на крехка невинност беше свършил работата си.
— Става дума за музиката — отвърна Киарета, скръсти ръце в скута си и отново изигра номера е трепкащите клепачи. — Понякога пея просто за собствено удоволствие и съм толкова доволна от себе си, че се случва изобщо да не се сещам за Бог по време на цялата литургия. — „Моля те, Господи, не ме оставяй да умра преди следващата си изповед“, замоли се наум тя. Лицата на приората и на синьоре Бембо бяха невероятно мрачни и я изпълниха с дързост. — Мисля, че повече изобщо не бива да пея.
Синьоре Бембо се изкикоти и Киарета я връхлетя паника. „Ако това мляко се пресече, ще се удавя в канала!“
— За подобни случаи, Киарета, е измислена изповедта — обясни й той. — Единственото, което Бог иска от теб, е да осъзнаеш недостатъците си и да Го помолиш за помощта Му, за да ги преодолееш.
Приората кимна.
— Решението, скъпа моя, е да се научиш да потискаш гордостта си, докато пееш, а не да спреш да пееш.
Киарета замълча. Не можеше да се сети с какво да отвърне на атаката
„Няма да постигна онова, което искам и сега ще загубя сестра си или също ще се озова в манастир.“
— Мадалена не изпитва призвание — изрече тя. — Не искам тя да си отиде. — Покри лицето си с длани и се опита да не заплаче.
Лицето на приората помръкна, докато Киарета буквално се разпадаше пред очите й.
— Тук съм приора от близо двайсет години и наблюдавам какво се случва често с младите момичета, когато наближат зрялост. Поддават се на настроения, понякога просто стават мързеливи и трудни за контролиране. Киарета, погледни ме.
Киарета дръпна длани от лицето си и пое кърпичката, подадена й от синьоре Бембо.
— Приората ни държи в течение относно сестра ти — каза той. — Тя започна многообещаващо като музикантка, но…
Приората го прекъсна.
— Може да не знаеш, но Конгрегационе са тясно свързани с прогреса на всички момичета. Те са онези, които те издигнаха толкова рано, те решават кой да остане и кой да си тръгне. Ако се вречеш на Бог, това ще стане само защото те са го позволили. Твоето бъдеще не зависи от теб.
На Киарета не й харесваше някой друг да взема подобни решения вместо нея, но в случая имаше нужда от помощта на Конгрегационе, за да се измъкне от онова, в което се беше забъркала. Обърна се към синьоре Бембо.
— Моля ви, не отпращайте сестра ми. Умолявам ви, господине. — Замълча и сълзите отново изпълниха очите й, този път напълно искрени. — Умолявам ви.
— Нашата политика е да наблюдаваме и да изчакваме, за да видим дали момичетата от коро могат да се справят с проблемите, произтичащи от тяхното… — синьоре Бембо млъкна в търсене на най-деликатната дума —…съзряване в рамките на година-две и отново да станат полезни. През последните няколко години сестра ти не е донесла кой знае каква полза на коро.