Бащата и майката на момичето бяха решили, че заради темперамента си нейната по-голяма сестра не е подходяща за брак и бяха решили вместо нея да омъжат Елизабета. Семейството й разполагаше само с няколко години да я превърне в достойна награда за някой благородник и уроците в „Пиета“ бяха част от подготовката. Елизабета разказа всичко на Мадалена, без да влага особени емоции. Родителите избираха вместо дъщерите си и дъщерите приемаха техните решения, без да си изграждат собствено мнение.
Елизабета не се отличаваше с особен талант по отношение на цигулката, но обичаше уроците си.
— Хайде да играем играта — умоляваше тя, след като се помъчеше малко със сериозната музика.
— Листчета ябълков цвят, падащи в овощната градина — обясняваше Мадалена, докато импровизираше, или: — пчели, бръмчащи около медна пита — или: — бриз, вълнуващ повърхността на лагуната. — И Елизабета плесваше с ръце от удоволствие.
След време цветът се върна върху лицето на Мадалена и бедрата й леко се позакръглиха. Отново започнаха да я включват в покани за партита и — което бе най-важното — тя се върна на балкона на „Пиета“.
Киарета тихичко триумфираше. Мадалена знаеше, че сестра й е ходила при приората и е успяла да й гарантира поне временно отлагане на присъдата, но сестра й никога не й разказа подробностите за онова посещение. Времето минаваше и успехът от срещата й с приората ставаше очевиден. Въпросът за изпращането на Мадалена в манастир никога повече не беше повдигнат.
Августовските жеги започнаха да нахлуват в стаите на „Пиета“ и Мадалена и Киарета стегнаха багажа си, защото заедно с малка група ативи щяха да прекарат няколко дни във вила в околностите на Венеция, нагоре по Брента Канал. До момента Киарета само беше разказвала на Мадалена за подобни екскурзии, а беше извън себе си от радост, че на осемнайсет Мадалена щеше да направи първото си по-дълго пътуване.
— Може би ще се сдобиеш с обожател — подхвърли Киарета на сестра си. — Толкова си хубава, обречена си на популярност.
Мадалена не беше голяма красавица, но косата й беше лъскава и кестенява, а скулите и ъгловатото й лице я отличаваха от останалите и й придаваха израз, който някои биха нарекли привлекателен, дори неустоим, ако не и точно красив според общоприетите схващания. И наистина, в някои семейства щяха да я сметнат за хубавата дъщеря, но до Киарета всеки би останал на далечното второ място.
Филите хванаха гондола до Фусина, откъдето се прехвърлиха на частна баржа и теглещите я коне ги издърпаха до вила Фоскари, първото от разкошните имения покрай канала. Киарета и останалите искаха да се предпазят от слънцето и горещината, затова Мадалена излезе на палубата сама. Бяха изминали почти десет години, откакто бе напуснала селския дом на приемните родители, десет години, откакто не беше виждала пасящи крави или прашен път през поле, или небе, което да не е запречено от надвиснали покриви, и не можеше да се насили да влезе вътре, въпреки предупрежденията на придружителката им, че може да й стане лошо от прекалено силното слънце.
Стигнаха до вилата. На Мадалена й се стори, че някой сякаш беше издигнал палат на гърба на гръцки храм. Върху плоския покрив на вилата имаше четири високи бели комина и малка триъгълна мансарда с прозорци с фронтони. Две бели мраморни стълбища водеха до отворена порта от колони, покрити с наклонен покрив, стърчащ напред и оттам — към пътеката, пресичаща зелената поляна.
Баржата спря на малък док и няколко мъже, облечени в ливреи, излязоха от приземния етаж, построен под портата. Спуснаха се към дока да помогнат на момичетата да слязат и да пренесат багажа си до къщата. Киарета бе една от последните, които скочиха от баржата и Мадалена изостана малко, за да я изчака, без да откъсва очи от насъбралите се покрай пътеката фили, подобно на бордюр от червени цветя на фона на зелената ливада.
Вътре Мадалена се поразходи из портегото, което се простираше от единия край на къщата до другия. Нямаше измъчени светци или тъжни на вид девици, които да са се наговорили да я накарат да се чувства смирена, нямаше и изображения на небесните награди, които да намекват какво може да й спечели покорството. Тук покритите с фрески стени показваха банкетни маси, натежали от плодове и печено месо, около които облечени в удобни дрехи хора бяха уловени в момент на споделяне на тайна, размяна на скришна целувка или дори докато играят с куче. Покрай картините с триизмерен ефект, целящи да създадат впечатление за гледки от прозорци, бяха изрисувани завеси, които вятърът сякаш духаше навътре в стаята, а изрисуваните врати се отваряха към помещения, които не съществуваха. Залата беше като покана към човека да се радва на живота. Мадалена никога не беше виждала нещо подобно.