Киарета хвана сестра си за лакътя.
— Трябва да се качим горе и да си починем, преди гостите да са пристигнали.
Поведе я към врата в алкова в отсрещния край на залата. В горния край на стълбището имаше друго портего, от което се влизаше в спалните на филите. Мадалена и Киарета се настаниха върху платформа за спане, издигната на няколко сантиметра от пода. Леглото заемаше почти цялата оскъдно мебелирана стая. Под прозореца се виждаше казоне и вътре откриха допълнителна завивка, избродирана с гирлянд от листа и цветя.
Мадалена дръпна завивката върху себе си и сестра си и се обърна към Киарета.
— Благодаря ти — каза тя.
— За какво ми благодариш?
Тя се заигра с кичур от косата на Киарета, не толкова защото се беше изплъзнал от прическата й, а защото внезапно изпита прилив на обич и й се прииска да докосне сестра си.
— За всичко — отвърна, зарови глава във възглавницата и затвори очи.
Освен филите, семейство Фоскари беше поканило още дузина гости на вечеря, увеличавайки бройката на присъстващите в салона на малко под трийсет. За удобство на филите, изморени от пътуването, първата вечер концертът беше насрочен преди вечерята. Още преди момичетата да оставят инструментите настрана, слугите запалиха факли по стените, за да осветят маса с покривка от зеленозлатист брокат. Дивеч и риба, донесен същия ден от близките потоци и поля бяха натрупани върху плата заедно със зеленчуци от градината и ориз, поръсен с левантийски подправки. След вечеря в малките чаши беше сипана упойваща, сладка като сироп напитка, придружена от панакота, поръсена с плодове, събрани от гората в края на имението.
Всички заявиха, че вечерята е великолепна. Повечето гости станаха от масата и излязоха да се поразходят и да се насладят на прохладния нощен въздух. От плаващите в канала малки лодки се носеха смях и песни, а фенерите им оставяха бавни следи по водата.
Мадалена видя как половин дузина гости слязоха от лодка и се зададоха по пътеката. Една жена пискаше, гонена от един от мъжете. Друг я хвана, когато тя се спъна в подгъва на полата си и когато падна в ръцете му, той плъзна ръка в пазвата й и опипа гърдите й. Малко след групата вървяха мъж и жена. Той държеше бутилка вино в ръка и се наведе да целуне жената.
Мадалена бързо се шмугна зад една колона, за да не я видят. Когато стигнаха до върха на стълбището, един от новопристигналите забеляза момичетата в техните концертни рокли.
— Вижте какво имаме тук! — възкликна той и одобрително вдигна вежди.
Жената на Алвизе Фоскари излезе на верандата и мъжът насочи вниманието си към домакинята, целуна й ръка и я последва вътре.
— Вече можеш да излезеш. Безопасно е. — Гласът принадлежеше на един от гостите, свидетел на спектакъла.
— По-добре да си вървя — рече Мадалена, внезапно съкрушена.
— Моля те, остани. Не ми се случва често да говоря с някоя от вас.
Мадалена нямаше представа какво да приказва, но нямаше значение, понеже говореше предимно мъжът. Името му бе Марко Валиеро и беше дошъл от семейната си вила, разположена на няколко километра оттук. С безукорното възпитание и в добре стоящите дрехи от най-високо качество изглеждаше хубав, но иначе беше леко пълен, към трийсетте, среден на ръст и с най-обикновено лице. Все пак маниерите му бяха добри и след няколко минути Мадалена се отпусна достатъчно, за да реши, че компанията му й харесва.
— Тук хората винаги ли са такива? — попита го тя.
— Като тях ли? Страхувам се, че да. Иначе ще умрем от скука. Искам да кажа, гостуваме си, но не всички се държим като тях. — Той направи жест с ръка и й се поклони, все едно поздравяваше принцеса. — Някои от нас се държат къде-къде по-прилично.
Мадалена се усмихна.
— Добре! — рече той. — Чудех се дали имаш зъби. Досега устата ти беше толкова здраво стисната, та не бях сигурен.
Тя отново се усмихна.
— Още по-добре! — Марко Валиеро взе ръката й и я целуна.
Една от придружителките се появи изневиделица до Мадалена и я осведоми, че филите вече ще се качват в стаите си.
— За мен беше удоволствие — каза Марко, когато тя се извърна да си тръгне, но Мадалена бе избутана напред, преди да е успяла да отвърне.
С Киарета се настаниха в леглото, спуснаха завесите на балдахина и шепнешком заобсъждаха изминалия ден.