— Кои бяха онези жени? — попита Мадалена.
— Онези, които дойдоха с лодката ли? — отвърна Киарета. — Куртизанки.
Мадалена си представи пъхнатата в деколтето ръка и недискретната целувка на алеята. Годините, прекарани в слушане на клюки в „Пиета“, я бяха подготвили за случващото се между мъжете и жените, беше придобила и обща представа за онова, което някои жени правеха за пари, но никога не беше виждала каквото и да било от споменаваното да се разиграва пред очите й.
— Кой беше мъжът, с когото приказва? — полюбопитства Киарета.
Мадалена разказа на сестра си за разговора с Марко Валиеро, но когато стигна до момента с целуването на ръка, усети как сестра й се напряга.
— Мадалена — започна Киарета, — чувствам се като някоя от придружителките ни, готова съм да размахам пръст. Трябва да внимаваш. — Тя седна в леглото и погледна сериозно сестра си. — Повечето от тези мъже си имат съпруги, а някои са сгодени. Това не означава, че не си търсят женска компания, просто не бива да сме ние. Повечето от ергените не могат да си позволят да се оженят и си търсят единствено малко забавление.
— Не разбирам. Мислех, че най-ценното ни качество е нашата девственост.
— И повечето мъже не искат някой да си помисли, че не го уважават. — Киарета отново си спомни за ръката, докоснала я по бедрото преди години, и потръпна. — Но не всички. За някои, предполагам, ние сме един вид спорт.
Мадалена също седна в леглото.
— От твоята уста звучи доста гнусно.
— Не е необходимо да бъде, ако се държим разумно. Спомняш ли си за онова сопрано Дзанета, за която разправяха преди време? Онази, която хванали с мъж на едно подобно пътуване?
Мадалена кимна. Скандалът се беше разразил, преди те да постъпят в „Пиета“ и само беше чула, че Дзанета настоявала как единствено искала да види какво има в беседката, която се виждала от главната къща, но се страхувала да отиде дотам сама. Мъжът се заклел в честта си, че не я е докосвал, но въпреки това двамата били останали насаме на място, на което не й било разрешено да бъде. Скоро след завръщането й в „Пиета“, подстригали Дзанета и я изпратили в манастир.
Мадалена сграбчи ръката на сестра си, сякаш за да се предпази от намеци, свързващи я дори бегло с историята на Дзанета.
— Не съм в беда, нали?
— Не, но аз например гледам да не говоря с един и същи мъж повече от няколко минути, освен ако не сме заобиколени от други хора. Ако флиртувам, флиртувам с всички. — Киарета стисна пръстите й. — Ще стана да изгася свещта, за да поспим.
Мадалена вече беше отпуснала глава на възглавницата.
— Трябва много да внимаваш — предупреди я пак Киарета и подпъхна завивката покрай тялото на сестра си в тъмното. — Много е лесно да станеш обект на клюки. Ако утре се върне при теб, ако съм на твое място, не бих говорила с него насаме.
Той не я потърси, но докато на следващата вечер слушаше разговорите наоколо, Мадалена разбра, че Марко Валиеро има съпруга, която предната година му е родила наследник. Очаквала друго дете към края на лятото и се оттеглила във вилата до раждането. Всичко се бе оказало развлечение за една вечер.
„За мен не е забавно“, помисли си, докато лежеше будна след концерта и си представяше лекотата, с която сестра й се справяше с оказваното й внимание. Предпочитам да съм в „Пиета“.
На следващата сутрин Алвизе Фоскари дойде до дока да се сбогува с момичетата и да ги накара да обещаят, че ще се върнат. Небето беше тъмно и тъкмо когато потеглиха, заваля. Мадалена гледаше през прозорците на лодката през целия път до Фусина, но магията, почувствана на отиване, се бе загубила в проливния дъжд и горчивия привкус, останал след случката с Марко Валиеро. Стигнаха с гондола до дока на „Пиета“ следобед и се качиха в отделението да подремнат преди вечеря.
Веднага щом Мадалена и Киарета си легнаха, в помещението влезе Анна Мария да ги поздрави. Лицето й беше сериозно.
— Чухте ли новината? — прошепна им.
„Вивалди! Дали нещо не се е случило с Вивалди?“
— Снощи маестра Лучана починала в съня си — осведоми ги приятелката им.
Киарета развълнувано извика, после запуши уста с длан. За кратък миг се порица заради изблика на радост, но после се отдаде на чувството си. Сестра й винаги се беше отнасяла примиренчески с Лучана, но за Киарета маестрата беше истинска змия.
— Бог ти разчиства пътя — прошепна тя, но Мадалена не беше толкова сигурна.
Смъртта на Лучана не повлия съществено върху живота на Мадалена. Тя продължаваше да се упражнява всеки ден и да дава уроци на Елизабета веднъж седмично. После, когато първите листа на дърветата започнаха да пожълтяват, уроците на Елизабета бяха прекъснати. Момичето се беше разболяло. В началото на септември Мадалена получи бележка от приората, в която се казваше, че Елизабета няма да се върне. Била много отслабнала от болестта и родителите й решили, че ще е по-добре да избегне мъките на едно раждане, част от задълженията й, когато един ден стане съпруга. Бяха решили да я настанят в един от луксозните венециански манастири и вместо нея да омъжат третата си дъщеря. Свиренето на цигулка нямаше да е умение, от което Елизабета в крайна сметка щеше да има нужда, обясняваше приората, и за момичето беше най-добре да прекарва времето си у дома, във възстановяване.