— Можеш да си вземеш друга ученичка — каза Киарета, неразбрана напълно причината за мрачното настроение на сестра си — нещо, което рядко се случваше.
— Мога да си взема ученичка — отвърна Мадалена, представяйки си нежното дете, което бе обикнала, — но как ще се сдобия с друга Елизабета?
Мадалена така и не бе разбрала какво е отношението на Елизабета към идеята да я омъжат. Да бъдеш съпруга не е лесно, дори за богатите. Поне дотолкова й беше станало ясно при редица случаи, в които беше част от литургиите, изпълнявани в чест на някоя починала при раждане жена, по-млада и от самата нея. В някои отношения животът в манастир изглеждаше като по-добрия вариант. Въпреки това й беше трудно да си представи Елизабета или което и да било друго момиче да влиза доброволно в място, малко по-добро от затвор, за да прекара там остатъка от дните си. Сърцето й се свиваше всеки път, когато си представяше как Елизабета напуска дома си със сведен поглед и без да продума, вероятно разкъсвана от пълно отчаяние и чувството, че е предадена; сигурно щеше да е изпълнена с надеждата да умре, преди вратите на манастира да се захлопнат зад гърба й.
В свободното си време Мадалена изработи дантелен разделител за книги. Сама измисли модела — с летящи птици в единия край и буквата „П“ в центъра, която копира от белега на петата си. Изпрати го на Елизабета с бележка, в която й заръчваше да помни нея и „Пиета“. После взе възглавничката за плетене на дантели и направи още един такъв, за Силвия. „От твоята приятелка Мадалена, написа. Надявам се да си добре.“
След няколко седмици Венеция бе застигната от първите есенни студове. Градът започна да се приготвя за ежегодния карнавал. Нощите станаха по-дълги и Мадалена с нарастващ ужас зачака поредната зима. Извади зимното си наметало и го държа навън дълго, преди сестра й да стори същото. Киарета наблюдаваше с нарастваща тревога как Мадалена пак потъва в мълчание и забавя стъпки.
Тогава, в края на септември, когато Киарета влезе в стаята за репетиции на коро, усети някакво вълнение във въздуха.
— Какво става? — попита, но преди някой да е успял да й отговори, вратата в другия край на стаята се отвори. Тялото на маестрата в рамката на вратата отчасти закри фигурата зад нея, но нямаше никакво съмнение кой е човекът зад гърба й. Никой друг нямаше такава червена коса.
— Повечето от вас вече познават дон Вивалди — рече маестрата. — За онези от вас, които го виждат за първи път, той е нашият бивш, а сега — тя кимна по посока на свещеника — и настоящ маестро деи кончерти.
Киарета не чу нито дума от последвалите обяснения. Цяла седмица щяха да я оставят на хляб и вода, задето напусна репетицията без разрешение, но се втурна да намери сестра си.
Изчезването на Вивалди от „Пиета“, без да й каже нито дума, все още причиняваше болка на Мадалена, когато се сетеше за това, но с течение на времето подобни мисли бяха рядкост. Отдавна бе разбрала, че постъпката му няма нищо общо с нея. Конгрегационе не бяха недоволни от него, но — точно както и самият Вивалди бе очаквал, — бяха решили, че заплатата му е ненужна екстравагантност. Напоследък до ушите на приората бяха стигнали слухове за силно неодобрение от коро. На концерт по време на карнавала една от маестрите чула член на Съвета на Десетте да казва, че хорът на „Пиета“ в момента е най-изостанал от хоровете на четирите оспедали. И по-лошо — събеседниците му се бяха съгласили с него. Гаспарини отново щеше да се оттегля и Конгрегационе се задействаха бързо. В крайна сметка се оказа, че услугите на Вивалди са необходими.
Спомените на Мадалена бяха струпани на една страна, подобно на купчини писма, привързани с панделка, за да не се разпръсват. Вивалди я беше спасил от безперспективната й съдба и я бе извел на пътя към нейното превръщане в атива от коро. Беше му благодарна, макар за всичко случило се впоследствие заслугата да беше на Киарета и тя бе по-задължена на сестра си. Всъщност не беше сигурна дали трябва да отдава каквото и да било значение на приноса на Вивалди към нея, като изключеше ролята му в придобиването й на умения да борави с инструмент, на който напоследък рядко свиреше. Пенсионираните преподавателки продължаваха да оказват огромно въздействие върху промоциите и порядките в коро и дори след концерта пред краля на Дания Лучана никога не й даде шанс. Даваше уроци по цигулка на Елизабета и се упражняваше на своята, но на концертите Мадалена продължаваше да свири на флажолет.