Мадалена приближи и прегърна сестра си.
— Беше прекрасна — поздрави я. — Погледни ги.
— Ти също — отвърна Киарета с дрезгав от емоция глас.
Двете напуснаха балкона, докато публиката, възвърнала благоприличието си, мълчаливо наблюдаваше изчезващите силуети на двете сестри.
Сред докоснатите от изпълнението на Киарета на „Salve Regina“ беше и Клаудио Морозини. Беше се прибрал по-рано от семейната вила на Брента Канал, за да свърши някаква работа насред задушната лятна жега и беше решил да извлече нещо положително от неприятната ситуация, като посети литургията и концерта в „Пиета“.
През следващите две седмици редовно отиваше до парлаториото в часовете за посещения, но Киарета не беше там. В един момент приората й нареди да слезе долу с обяснението как в момента репутацията й била такава, че гостите се надявали да получат възможност да я видят и да разговарят с нея. След този разговор Киарета се появяваше всяка седмица и заедно с другите момичета заставаше до решетката. Участваше в безцелни разговори и предлагаше на гостите освежаващи почерпки, без да забелязва младия мъж с маска, който идваше и си отиваше, без да говори с никого.
След месец приората изпрати да повикат Киарета в кабинета й.
— Имаш обожател — рече тя. — Семейството му започна да обсъжда доколко подходящ е един брак.
— Брак? — Киарета приседна на стола. — Кой е той?
— Произхожда от една от старите венециански фамилии. Семейството му е имало представители в Конгрегационе поколения наред. Мисля, че познаваш сестра му, Антония.
— Клаудио?
„Той ми подаде салфетката си, когато преглътнах първата си стрида — помисли си тя — и дръпна назад стола ми, сякаш съм дама.“ После споменът се измести към момента, в който на слизане от гондолата придружителят му бе прокарал длан по бедрото й.
Киарета вдигна ръка към устата си.
— Приора… — Не знаеше как да продължи. — Той добър човек ли е? — попита почти шепнешком. — Имам предвид изглежда такъв, но…
Приората се засмя.
— От баща му знам, че е добър, но кой няма да каже същото за сина си? — Изгледа объркана Киарета. — Реакцията ти е странна. Понякога момичетата се разстройват, но в повечето случаи са толкова развълнувани, че забравят да задават каквито и да било въпроси. Освен на колко години е кандидатът им и колко е богат — и дали е красив, разбира се.
— Вече знам тези неща.
— Да, разбира се — кимна приората. — Но да отговоря на въпроса ти. Клаудио е отгледан и възпитан добре. Семейството е добро — всъщност забележително, — но това, естествено, не е гаранция за добър характер. Поне мога да добавя, че не е от благородниците, които харчат парите на семейството си, без да ги възстановяват благодарение на собствените си усилия. Мисля, че е положително, ако един богат мъж оползотворява добре времето си.
— Има работа ли?
— Не точно. Собственик е на компания, която се занимава с продажба на пейзажи от Венеция. Притежава работилница за художниците и малък магазин край моста Риалто. Освен това е инвестирал в една от оперите — „Театро Сант Анджело“, мисля. — Тя махна към отсрещната стена. Това е ведута — така се наричат картините. Тази е подарък за „Пиета“ от баща му. Искаш ли да я видиш?
Докато вървяха към картината, приората продължи:
— Доста мъничка е, но синьоре Морозини ми обясни, че повечето ведути са такива. Очевидно в това е идеята. — Вече стояха пред картината. Приората прокара пръст покрай долната й част, без да докосва платното. — Чарът й е в детайлите: толкова дребни, но така чисти и живи.
Киарета се наведе напред.
— Това е докът на „Пиета“.
— Да. Погледна ли гондолата? — Там беше нарисувана група фили, които се качваха на борда. Размерът им не бе по-голям от този на мравка. Приората се усмихна. — Да не би да се опитваш да откриеш себе си сред тях?
— Толкова са малки, че могат да изобразяват всяка една от нас — промълви Киарета.
Тя обхвана с поглед отсечката от Рива дели Скиавони от двете страни на „Пиета“ — шапкарницата, аптеката, месаря, точно както в реалния живот; лагуната, развълнувана от дузината лодки, плаващи в нея. Небето над сградите беше необхватно и заплашително, все едно всеки момент се канеше да излее пороен дъжд и да принуди всички да хукнат в търсене на подслон.