Приората отстъпи назад, сякаш намерението й бе да продължи дискусията, но Киарета не забеляза. Очите й проникваха още по-надълбоко в картината, опитваха се да я принудят да разкрие какво ще се случи с момиченцето в червено-бяла униформа, което поемаше ръката на гондолиера, докато светът се въртеше около него.
Киарета толкова се беше съсредоточила върху картината, та когато най-после откъсна поглед от нея, за момент й се стори, че ще припадне.
— Аз… — промълви и посегна да се опре на облегалката на стола.
Приората я хвана за ръката и я поведе обратно към мястото й.
— Знам, че това е голям шок.
Киарета кимна.
— Може ли да седна и да помисля за минута?
— Разбира се.
Киарета затвори очи и се заслуша в пукането на огъня, в шумоленето на страниците на главната счетоводна книга, в почукването на перо по мастилница, в тихото дишане на приората. Съзнанието й се изпълни с красиви рокли и слуги, които се въртяха около нея. Щеше да притежава собствена гондола и да идва на посещения в „Пиета“.
Посещения. Мисълта я накара да замръзне на място. Щеше да й се наложи да напусне сестра си. И пеенето. Продължаваше да седи със затворени очи.
— Вярно ли е, че ако се омъжа, повече няма да мога да пея? — попита с невероятно тих и далечен глас, който сякаш не излизаше от собственото й гърло.
Чу шумоленето на полата на приората, когато тя стана и приближи да седне до нея.
— Можеш да пееш у дома, за семейството си, но е невъзможно да го правиш пред публика. Дали в семейството се включват и неговите гости е въпрос на интерпретация и най-доброто, което мога да ти кажа е, че понякога изпълнението на договора се следи твърде стриктно. От време на време се сблъскваме с опасността някой съпруг да се опита да експлоатира жена си, превръщайки дома им в частна концертна зала, а никой не желае това да се случи. Но друг път излезлите от нашите среди съпруги пеят или свирят на партита в домовете си, стига да не съществува и намек за заплащане на услугите им.
Киарета беше отворила очи и гледаше притеснено приората.
— Дете мое, решението е твое — рече приората. — Но вече си почти на двайсет, нали така? И знаеш толкова добре, колкото и аз, какво става, когато навършиш двайсет и две години.
Киарета кимна. В „Пиета“ музикантките трябваше да минат две промоции. Първата на шестнайсет, когато момичетата, които не се очертаваха с обещаващо бъдеще, биваха изпращани в работилниците или в манастир. Тя и Мадалена бяха сред преминалите към следващото ниво на още шест години на обучение и музикални изпълнения. Мадалена бе навършила двайсет и две преди около година и от нея изискаха да подпише клетва, че ще остане в служба на коро още десет години в замяна на инвестициите, които „Пиета“ бе вложила в нея. Дори да се сдобиеше с ухажор и да пожелаеше да се омъжи, щеше да й се наложи да чака, докато не изпълни поетите задължения.
— Ще е жалко, ако трябва да си тръгнеш — продължи приората, — защото имаш още много години пред себе си — най-хубавите ти, предполагам, тъй като гласът ти тъкмо започна да се разгръща. „Пиета“ също ще загуби, но други, ще заемат мястото ти. Винаги има други. Точно сега се радваме на голямо богатство от гласове: Катерина, Барбара, Анастасия…
Катерина. Почти достатъчна причина да остана, единствено от злоба. Понякога Киарета правеше всичко възможно, само и само да пее рамо до рамо с Катерина. Вивалди бе написал редица творби за Киарета, но бе композирал същото количество и за Катерининия копринен нисък глас и дори след успеха на „Salve Regina“ на няколко пъти името на Катерина бе стояло над това на Киарета върху афиша. И още по-зле, Катерина и Барбара с удоволствие намекваха, че Киарета имала голям късмет, задето е красива, защото гласът й бил тънък, а репертоарът — ограничен, и ако не била връзката на Мадалена с Вивалди, тя все още щяла да си стой в общия хор.
„Просто завиждат — бе написала Мадалена в скицника си. — Сами не си вярват на приказките.“
Това обаче притесняваше Киарета и особено начинът, по който Барбара и Катерина винаги намесваха името на Мадалена, когато станеше дума за Вивалди и никога не говореха за Мадалена, без да споменат маестрото, подхилквайки се, сякаш двамата бяха двойка с всичките последици от това.
Вярно, в миналото се беше притеснявала, че Вивалди се възползва от наивността и лоялността на Мадалена, но от завръщането му в „Пиета“ и след промоцията на сестра й връзката помежду им изглеждаше строго професионална. Частните уроци, поводът за повече глупашкото хилене, не бяха по-чести от тези с останалите музикантки, подготвящи се за трудно солово изпълнение.