— Джустина — рече Бернардо, — посрещни новата си дъщеря.
— Чувала съм те да пееш — обяви Джустина Морозини с лишен от емоции тон.
— Благодаря ви. — Едва след като изрече думите, Киарета си даде сметка, че Джустина всъщност не й беше направила открит комплимент.
— Кажи ми, скъпи, има ли вече твърдо определена дата за сватбата? Толкова зле съм информирана! — обърна се Джустина към мъжа си и му хвърли студен поглед.
Отговори й Клаудио.
— Конгрегационе настояват да изчакаме една година. Сигурен съм, че ти го казах.
Киарета не беше уверена дали Джустина е доловила раздразнението в гласа на Клаудио, но реакцията на бъдещия й съпруг я ободри значително.
— О, в такъв случай има още много време. Убедена съм, че ще откриете, че предстои много за учене. — Усмивката на Джустина бе по-скоро заучена, отколкото искрена, и бе последвана от бързото й оттегляне под предлог, че трябва да поздрави новопристигнал гост. Въпреки това Киарета реши, че като цяло първата й среща с бъдещата й свекърва не е минала толкова зле, колкото бе очаквала. Бернардо я хвана за ръката и като заяви на Клаудио, че ще отвлече булката му, я поведе през стаята, за да я представи на някои от гостите.
След няколко минути Клаудио дойде да уведоми баща си, че вечерята е готова за сервиране.
— Не се притеснявай — обърна се той към Киарета, — единственият ми принос в съставянето на менюто бе да се погрижа в него да не бъдат включени стриди.
Клаудио приближи до музикантите и ги помоли да му помогнат да привлече вниманието на гостите.
— Преди да седнем на масата, бих искал да споделя този момент с всички вас — рече той и направи знак на Киарета да се присъедини към него.
Гостите притихнаха и Клаудио се усмихна.
— Аз съм невероятно щастлив мъж — започна той. — Ще се оженя за ангел. — Целуна Киарета по бузата. — Няма да спазим много обичаи, но има един, който е прекалено важен, за да бъде пренебрегнат.
Докато брат й говореше, Антония се приближи и му подаде дълга плоска кутия, която той отвори и пред очите на всички блесна наниз от перли.
— За моята съпруга — обяви Клаудио.
Киарета извика от изненада, а Антония приближи към нея.
— Не са ли красиви? Сложи си ги! — посъветва я приятелката й. — Ще ги носиш от този момент до първата ви годишнина, както аз — моите. — Вдигна ръка да докосне наниза около шията си.
Клаудио застана пред нея, но после се отмести встрани, за да могат гостите да виждат по-добре.
— Ще ми позволиш ли?
Киарета кимна и той закопча колието. Докато присъстващите аплодираха, тя погали перлите около шията си — наредени една до друга, тежки, идеални и хладни.
Същата вечер на връщане в „Пиета“ Киарета бе пресрещната от филя ди комун, която й съобщи да се яви пред приората в нейните покои, вместо да се качи направо в отделението.
Приората беше облечена във вълнена роба. Беше вързала косата си на хлабава опашка за през нощта.
— Наредих да изнесат нещата ти от отделението — каза й тя. — Твоето пристигане и заминаване в тези дрехи ще накара другите момичета да се размечтаят и да се изпълнят със завист към теб. Докато си тук, ще трябва да носиш униформата си и да следваш обичайните си задължения.
Приората посочи към перлите на шията й.
— Красиви са. Ако искаш, можеш да ги задържиш, но можеш и да ги оставиш на съхранение при мен.
Киарета вече беше вдигнала ръце към закопчалката на колието. Несвикнал с тежестта, вратът й се беше схванал.
— Бих желала вие да ги пазите — каза тя.
Очите й пареха от умора и тя с мъка задържа една прозявка.
— Може ли да си лягам? — попита и се огледа наоколо, сякаш очакваше новото й легло да се намира в някой ъгъл от кабинета на приората.
— Извинявай — отвърна приората. — Късно е. Сега ще те заведа.
Излязоха и приората пое в противоположна на отделението посока, към друго крило.
— В този коридор има няколко празни стаи — обясни приората. — Тази беше на Лучана. Ще отседнеш в нея до деня на сватбата си.
Стаята беше голяма колкото половината от кабинета на приората. В нея имаше прилежно оправено легло, опряно до едната стена, а по средата се виждаха маса и стол. В другия ъгъл бяха няколко шкафа и малко писалище. Наблизо стоеше тапициран молитвен стол, сложен под една ниша с малка статуя на Дева Мария, опряла длани пред гърдите си и вдигнала поглед нагоре към небето.
— Ще запаля лампата и ще ти помогна да съблечеш роклята — каза приората. — А утре ще инструктирам фили ди комун, които обслужват нашите джиубилате да проверят дали нямаш нужда от нещо.