Приората излезе, Киарета се мушна в леглото и заспа. По-късно се събуди. Маслото в лампата беше изгоряло и в стаята беше тъмно. Тя извика, уплашена от тъмнината, стана от леглото и пипнешком се отправи към вратата. През прозорците на коридора нахлуваше лунна светлина и на нея мебелите изглеждаха като някакви чудовища. Киарета затвори вратата и се върна в леглото си, зави се презглава с одеялото и не мигна чак до сутринта.
Киарета умоляваше да й разрешат да се върне в отделението, но приората остана непреклонна.
— Не става дума само за дрехите или за часовете, които ще спазваш — обясни й тя. — Филите не са в пълно неведение по подобни въпроси, но за тях не е полезно да се фокусират върху… — затрудни се да намери точните думи —…върху значението на брака. — Въздъхна. — Съжалявам, че се налага да го изрека, но въпреки че все още си девица, все пак има известно… — вдигна ръце и въздъхна тежко, ядосана от ограниченията на езика —…опетняване. Предполагам, това е най-точната дума. Колкото и да ти съчувствам, и дума не може да става за връщане в отделението.
— Тогава позволете на Мадалена да се прехвърли при мен, моля ви! Никога преди не съм спала сама. Може би ще е възможно сестра ми да остави вещите си там, където са в момента, и да идва само за през нощта. В стаята има достатъчно място за второ легло.
Още преди да е изтекъл денят, молбата на Киарета бе изпълнена.
— Иначе може би изобщо нямаше да те виждам — каза й Мадалена, когато се пъхна под завивките на второто легло, преместено в стаята.
Оказа се, че сестрите пак се виждаха почти толкова често, колкото и преди. През първите няколко месеца от годежа й, всекидневното разписание на Киарета се беше променило по-малко, отколкото бяха очаквали.
Сезонът на карневале започваше през първата седмица на октомври, с кратка пауза през двете седмици преди Коледа и после набираше скорост през седмиците преди срядата, поставяща началото на постите. Карневале беше време на позволени оргии и излишъци, напълно неподходящи за възпитаничките на „Пиета“, дори за онези от тях, които бяха сгодени. Поканите на Киарета биваха критично преценявани и дори най-малкият намек, че ще бъде изложена на нещо непочтително, означаваше, че тя изобщо нямаше да напусне пределите на оспедале.
Повечето от одобрените покани бяха за следобедните сбирки на жените от семейство Морозини и техните приятелки. Клаудио рядко се появяваше и често минаваха дни, преди Киарета да го види. Антония ни най-малко не се изненадваше или притесняваше от отсъствието на брат си.
— Той ще се жени — обясняваше тя, — но въпреки това не иска да изпусне комисионите за картините от всеки, който пристигне във Венеция за карневале, и говори така, сякаш „Театро Сент’Анджело“ и „Пиета“ са винаги на десет дуката от банкрута. А и нямаш представа колко работа изисква тази Венецианска република. Всеки мъж от града прекарва половината от времето, в което е буден, на едно или друго събрание. — Извърна отегчено очи към тавана. — Освен това тези партита гъмжат от любопитни дърти кокошки и всеки мъж с малко мозък в главата би се престорил на зает, пък дори да става дума само за посещение при личния му шивач.
Нито Клаудио, нито Антония разбираха колко мъчителни са визитите за Киарета. Разговорите бяха далече от нея. Тя не познаваше хората, превърнали се в обект на женските клюки, и често не разбираше какво толкова бяха направили, та да заслужават подобно обсъждане. Този отишъл на парти с чужденци. Онзи твърде често бил засичан в компанията на жена си на публично място. Този бил напълно пиян и паднал надолу по стълбите на Ридото. Още повече обаче Киарета мразеше фалшивата демонстрация на привързаност.
— Скъпата Киарета няма как да знае какво имаме предвид — подчертаваха жените от време на време.
Намекът им беше ясен. Тя не беше една от тях.
Един следобед в дома на Антония Джустина и още няколко жени се извиниха и отидоха на друг етаж да огледат мострите на платовете, които Пиеро, съпругът на Антония, изнасяше. Двете приятелки се оттеглиха в апартамента на Антония да си поговорят насаме.
— Той е Морозини, а ти дори нямаш фамилно име — обясни Антония, след като обсъдиха поредната стрела, запратена към Киарета. — Какво очакваш? Не само ти трябва да свикнеш с тях, но и те с теб.
В думите на Антония имаше смисъл. Когато настъпи моментът Киарета да се връща в „Пиета“, каза на приятелката си, че иска да отиде при другите жени, за да се сбогува с тях. На един от по-долните етажи се чуваха гласовете на Джустина и приятелките й, които долитаха до портегото през отворена врата.