— Такова разочарование — казваше една от тях.
— И, разбира се, много от нас се надяваха…
Антония задържа Киарета.
— Знам. — Гласът принадлежеше на Джустина. — Има толкова много дъщери от добри семейства на възраст за женене, от които да се избира. И, разбира се, Бернардо беше толкова зает да й се умилква, че изобщо не можеше да се разчита на него.
— Да вървим — прошепна Антония.
Киарета поклати отрицателно глава и издърпа ръката си от тази на приятелката си.
— Клаудио е голям инат. Предполагам поради тази причина е и добър бизнесмен — изказа се една от жените. — Всъщност аз я намирам за очарователна. Може да ви изненада.
— Леля ми — прошепна Антония.
Изпълнена с облекчение, че е получила поне малко подкрепа, Киарета се приближи още повече до вратата.
— Тя е много скромна и със сигурност не е разглезена — продължи лелята. — Там ги възпитават добре.
— За да се омъжат за някой месар, може би — възрази Джустина и няколко от жените се изсмяха.
Киарета отстъпи назад, сякаш да избегне удар с тояга. Антония я отведе набързо обратно в апартамента си, за да й даде възможност да се окопити.
— Защо е толкова злобна майка ти? — прорида Киарета. — Не мога да променя това, което съм.
— Майка ми е вълчица — отвърна Антония. — Нямах търпение да се омъжа и да се махна от къщи. Всичко я обижда.
— Защо не си ми споменавала?
Антония я погледна объркано.
— Да ти спомена? И какво би се променило? Щеше ли да кажеш на Клаудио „Не, не мога да се омъжа за теб, защото майка ти е вещица, която разбърква котел в ада?“
— Ще трябва да живея в една и съща къща с нея.
— Къщата е голяма. Не се тревожи. Остави нещата на мен и Клаудио. Имаме опит. Дългогодишен. — Антония се засмя, но после свъси вежди и потъна в мълчание.
— Киарета, знаеш ли нещо за родителите си? — попита я накрая.
— Нищо. Защо?
— Ами, само наблюдение е, но всеки знае, че много от изоставените деца са рожби на нашите знатни венециански благородници. — Тя сви рамене. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но съм забелязала, че някои от момичетата в „Пиета“ приличат поразително на хора от моето семейство. — Сбърчи високото си широко чело. — Челото на Морозини, нали знаеш.
Киарета озадачено я изгледа.
— Онова, което искам да кажа, е, че има голяма вероятност ти, както и мнозина от възпитаничките на „Пиета“, да имаш баща благородник. Може би именно поради тази причина Клаудио успя да накара Авогадори да се съгласят с женитбата ви. Вероятно разполага с тайна информация. А може би — не, но въпреки всичко е възможно.
Момичетата в „Пиета“ нямаха достатъчно информация за родителите си, за да се замислят изобщо за тях, и Киарета не беше допускала възможността единият или двамата от родителите й да са сред хората, с които се разминаваше из канала или пред които пееше.
— Виж — продължи Антония, — не се натъжавай заради майка ми. Следващия път, когато я видиш, си спомни, че може и да не знаеш името на баща си, дядо си и Бог знае колко още свои предшественици, но има огромна вероятност те да са точно толкова благородни, колкото и нейните.
Докато гондолата на Морозини я отвеждаше към „Пиета“, Киарета внимателно обмисли думите на приятелката си. Когато влезе в кабинета на приората, за да остави перлите си, я помоли да й отдели няколко минути.
— Искам да знам каква информация имате за мен — каза тя. — За това как съм се озовала тук.
Приората й се усмихна за момент, сякаш бе подозирала, че въпросът може да й бъде зададен.
— Обикновено отказваме на подобни молби — рече тя. — Информацията няма никакво отношение към живота на една филя тук и би причинила по-скоро вреда, отколкото полза. Но май се досещам защо питаш. Не мога да ти обещая, че ще споделя всичко с теб, но може би ще успея да открия нещо.
След няколко дни Киарета получи отговор.
— Изглежда, майка ти е била куртизанка — започна приората, — а ако се съди по вещите, с които те е оставила, вероятно е живеела доста добре. По това можем да заключим, че патронът й — вероятно твоят баща — е бил или благородник, или богат търговец, но предполагам, че е първото. Била е болна и е знаела, че няма да може да ви отгледа със сестра ти. Прочетох писмото, което е оставила, и мога да ти кажа, че със сигурност ви е обичала.
Очите на Киарета се насълзиха.
— Оставила е писмо?
— Да, прекрасно писмо, пълно със загриженост за теб и сестра ти. Парите, приложени към него, са направили възможно двете със сестра ти да останете заедно. Иначе, допускам, щяхте да сте тук и дори да не предполагате, че сте сестри.